Трудно е, когато съм сама, трудно е, когато си далеч. Трудно е във нощите без теб, трудно е, но ще се справя. Толкова много неща ти казах, но е трудно, когато ти не ми отвръщаш. Вече не знам какво да ти кажа, обещая или направя. Просто няма смисъл. Ти си много далеч от мен, а и най-вероятно аз съм много далеч от сърцето ти. Но само аз съм си виновна, защото закъснях. Не направих каквото трябва навреме, а сега е твърде късно. Всичко е твърде трудно. Но аз още пазя споменът за теб в сърцето си! Спри! Не ми казвай да те забравя! Не искам да те сменям с друг! Дори да умра от болка, дори да знам, че за теб не знача нищо, аз ще продължа да те обичам! Докато умра! Звучи смешно, нали? Но това е истината. Наистина, преди ми беше трудно да ти кажа всичко това, но реших да го направя. Обичам те безумно, разбери! Но не казвай нищо, разбрах всичко сама... Знам, че не ме обичаш! Просто искам да означавам нещо за теб - приятел, познат, просто момиче дори, но не просто едно нищо. Моля те не ме забравай! Знам, че ще ти е трудно, но те моля, недей! Колкото и да е трудно ще те обичам! Винаги!