Творческият свят на детето

Децата са най-чистите и невинни създания на тази планета. Те виждат света по различен начин – за тях всичко е интересно, изпълнено с приключения и веселие. Детските очи никога не лъжат. Те са искрени и чисти, усмихнати, весели, понякога тъжни, но винаги любопитни и отворени към бъдещето.

      В рисунките им може да се прочетат мечтите, страховете, надеждите и проблемите им закодирани и скрити зад нещо фантастично и интересно. Въображението им е нестандартно, недокоснато, не пристрастно, затова и са толкова разнообразни, всяко дете по своему разбира нещата и ги изобразява.

      Творческата дейност е тясно свързана с естетическото възпитание и неговите задачи, а именно: създаване на умения у децата да възприемат красивото в околната действителност. Най-голямо значение за детето има обаче развитието на творческото въображение.

      Творчеството на децата e емоционално, според тeхните настроения и чувства, то е огледалото, през което можеш да се докоснеш до тях. Те обичат да рисуват, да творят, така както обичат и да им се разказват приказки за вълшебни светове и необикновени същества. Чрез тях те разбират какво е добро и какво е зло.

      Фантазията им толкова много се развихря, че понякога никой възрастен не би могъл да ги разбере. Всяка чертичка, всяка запетайка или точка, в техните очи би променила цялостния смисъл на това, което ние бихме си помислили, че е нарисувано. Безграничното им въображение може да ни въвлече в истории, теории и различни версии на едно и също нещо. Това е способността, която те притежават и с която ни пленяват, когато видим творенията им. Ние бихме се загубили в тях, но те знаят точно какво правят.

      Доста често в тях е скрита и голяма истина, която на възрастните им убягва или просто не искат да я видят. Мислят си, че децата са още малки и не разбират, но точно те като странични наблюдатели на това, което ги заобикаля и се случва, са най-добрите и безкористни съдии.

      На децата трябва да се дава възможност да развиват свободно въображението си и да го показват, защото така ще сме по-близо до тях, до това как се чувстват и какво желаят те. Току-виж ни научили на нещо ново или ни припомнят нещо отдавна  вече забравено.