Умението да се прощава е свойство на силните. Слабите никога не прощават

“Умението да се прощава е свойство на силните. Слабите никога не прощават”
                                                                                                               /Махатма Ганди/


В книгата на живота, издялана от камък, всеки човек сам пише историята на живота си. Избираш това дали да бъдеш силна личност, която умее да греши и да признава грешките си или да бъдеш човек със слаб характер без да изказваш своето мнение по даден въпрос, примирявайки се с мнението на другите. Съществената разлика между силните и слабите хора е именно умението да се прощава. Силните личности умеят да прощават не само своите, но и чуждите грешки, докато един слабохарактерен човек никога не може да изпадне в ситуация, в която да му се налага да прощава на самия себе си поради факта, че никога не взема сам решения, а не можеш ли да прощаваш своите грешки - не можеш и чуждите.
Защо грешим? Нима е нямало друг изход? Човек винаги се сеща за идеално решение на проблема, но чак слeд като е минало време и е осмислил нещата. В ситуации, в които е необходимо да реагираш мигновено, поведен от емоцията е нормално да сгрешиш. Трудното обаче е човек да открие къде се корени грешката му, да се изправи срещу нея и да докаже сам на себе си, че непоправими неща няма. Признанието на една грешка е път към опрощението ù. Трудно е да погледнеш нещата такива каквито са, когато самият ти си част от тях. Трудно е, защото огромен е страхът от непознатото, което можеш да откриеш в дълбините на вечното търсене и познание. Трудно е още, защото човек се страхува да не открие нещо лошо или да не направи грешка, опрощавайки друга, ровейки се в най-скритите кътчета на собственото си АЗ. Но нима има по-голямо щастие от това да простиш и да видиш, че делото ти е сторено за добро и, че  с тази прошка,  прекъсваш веригата на злото.
Кои всъщност са слабите хора и кои - силните? Слаби са тези, които минават по повърхността на събитията и не могат да прощават, защото в душата си нямат сила, която да ги изведe от закотвения и ограничен, но иначе задоволителен по своему живот. Това са хора, сгушени в свой собствен свят, със свои ценности и правила; хора, обречени на самота и силно отдадени на чувството за самосъхранение; те егоистично се изолират от заобикалящата ги действителност и демонстрират нежелание за контакт с новото и непознатото. Тяхна алтруистична противоположност са хора, които не се прекланят пред ударите на живота, преодоляват всички изпитания с гордо вдигната глава, обичат живота в неговите различни проявления и не се спират пред нищо, за да осъществят целите си. Силният човек не се задоволява с кръговрата на собственото си битие. Неестествено за него е да бъде ограничен в някаква рамка. Неговата природа предполага увереност, учтивост,о бщителност и отзивчивост, оптимистична нагласа към събитията и промените в реалността. Силните хора са лидери, водачи, които биха поели без страх към неизвестността, биха откликнали на предизвикателството, биха подали ръка за помощ във всяка една ситуация и - най-важното - биха простили всяка грешка. Всички тези качества формират събирателния образ на силния човек смел, човеколюбив, жертвоготовен.
Но дали наистина слабите никога не прощават? Може би е така! Според мен, обаче, успеят ли да разчупят повърхостта и опознаят ли действителността, която ги заобикаля, ще открият нови ценности и правила и биха могли да се превърнат в силни личности, готови винаги да простят.