Умора
Умора
Уморен съм.
Като планета обикаляща собствената си орбита.
Неоново пречупената ми същност отдавна се е отегчила от себе си...
Звездата, около която обикалям мълчи обвита в илюзия от вечност.
Всичко мирише на вече износени спомени.
Стари битки с избелели белези напомнят за себе си в дъното на кървясали зеници.
Различни кладенци с еднакви тъмнини!
Доливам.
Многообразието на избори винаги се изчерпва до едно: прозрачна бутилка – червен етикет... Независимост за орбителен полет, завършваща на NOFF.
Полудявам ли?
Сигурно, но на кой му пука...
Смело напред и догоре!
Отдавна съм преминал предела на силите си.
А когато стигнеш края тялото ти показва, че може още...
Много!
Познати акорди на отминала сладникавост тръпчат на езика ми.
Очите реагират със закъснение на движенията.
Колапс на нервните окончания.
Дефицит на енергия изключва периферните мозъчни клетки...
Уморен съм от това дяволско кръжене, смазван от собственото си притегляне.
Финал вижда се дъното... на чашата.
Клепачите скриват света и дават мир на душата.
Засега...
© Филип Филипов All rights reserved.
