Унищожаваш ме
... продължението на "Изгубих сърцето си"
(посветено на Ники )
Унищожаваш ме
... Измина почти година от последната ни среща, от "края", почти година без да те видя, без да ме потърсиш, почти година, в която опитах да те залича и да си върна сърцето, което изгубих, почти година... далеч... на хиляди километри от мен...
... Напразно бе... напразно бе изминалото време, разстоянието, заблудата... Ти се върна... потърси ме... искаше ме...
За три дни успя да объркаш живота ми, сърцето, душата... една твоя дума, една твоя постъпка ми върна болезнените надежди - потърси ме...
... Защо го направи? Нищо ли не бе разбрал?!
Събуди у мен заспалите чувства! Още щом те видях изражението на лицето ми се промени, полазиха ме тръпки, разтреперих се... Ти отново стоеше пред мен... а аз... аз отново бях онази... същата... влюбена...
Исках те, исках те, ала знаех, че не мога да си го позволя, не исках да съм поредната! Ако за теб не значех нищо, за мен ти бе всичко, защото те обичах...
Отново бях в ръцете ти, отново бях с теб, за един миг... с теб, отново бях слабата. Поддадох се, не можах да ти устоя, отново бях твоя, винаги съм била...
... Озовах се в прегръдките ти, близо до теб... а ласките ти, целувките ти, нежността ти ме погубваха... Не разбираш ли, че съм слаба в ръцете ти, че ми коства хиляди усилия да ти кажа "не" , че всеки път след като съм била с теб се чувствам като парцал, защото зная, че не можеш да се промениш, а аз не мога да те спра и се надявам...
Използваш ме, нараняваш ме, убиваш ме бавно и си тръгваш. Ще се върнеш ли, ще се сетиш ли за мен?! Зная отговора, зная го и от това боли повече...
За Бога не осъзнаваш ли, че всяка част от мен крещи, че сърцето кърви, че тялото ми стене, защото по него още са твоите следи, твоите целувки, твоят аромат...
"Ами ако си последната" - казваше ти, а вярваше ли си, или мислеше, че аз ти вярвам... Не, ти уби вярата в мен и въпреки спомена за преживяното, за болката отпреди, сърцето ми отново те търси, а тялото ми те желае... неистово и силно... Искам те... искам отново да съм в прегръдките ти... иска ми се да ти пукаше за мен... да означавах нещо за теб, а не да съм просто поредната...
Но зная, че ти не можеш да обичаш, зная, че няма да ми се обадиш, зная, че не можеш да се промениш... Ала слаба съм пред теб...
За сетен път ме остави... сама и наранена... тръгна си, но успя да ме унищожиш. Малко ли пропадах заради теб... Изгубих сърцето си... превърнах се в бледо копие на това, което бях... заради един нещастник, играещ си с любовта...
Ти отрови живота ми... а аз бавно умирах, защото знаех, че върнеш ли се, пак ще съм онази същата, онази твоята, онази слабата, онази поредната, но този път не мога да спра, защото в сърцето ми е твоята отрова, този път ще се опитам да ти стигна, ще се оставя да ме унищожиш, защото и без друго ми отне сърцето...
© Сузи All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Страхотно пишете, хора
Сузи, чудесно е ! Наталия, много е красиво ! -
Искрено ти благодаря!
-
Алекса....не знам дали си даваш сметка че те разбирам НАПЪЛНО!!!!! Това проклето нещо ми беше на главата 2 години....Знам колко е трудно,повярвай ми...знам и колко е хубаво, когато той пак реши, че иска да сте заедно...знам и чувството на сутринта....знам и неговото пренебрежение...и твойта любов...и всяко усилие...само и само той да се промени и да разбере че ти си единствената...знам...Просто още не е дошъл момента, в който ще те нарани наистина много, за да решиш да избягаш, при мен така стана. И колкото и да е странно за мен, сега изобщо не ми пука...не вярвах че и този миг ще дойде...но вече ми е все тая, дали ще го видя дори или не.Не ми пука,както и на него не му пукаше. Всичко се връща в крайна сметка,ако това е някаква утеха за теб Само горе главата, направи каквото решиш, но ако може един съвет от мен: Никога не се жертвай заради желанието (или нежеланието) на някой мъж...Не си струва страданието
Много успех и...усмивки Ще се радвам ако поддържаме някаква връзка. -
Благодаря ви.
-
Време е да си тръгна.
Още мъничко
ще остана.
Зазорява се. Хладно е,
а обичта ми е неспасяема.
Чакат те.
Телефонът ти?
Пак звъни.
Колко гневни съобщения -
и за мене май пише.
Тръгвай си, хладно е.
Внимавай - да не настинеш.
Или аз първа да стана, но не ми се иска.
Хладно е, но те обичам,
а ти не искаш от мене нищо.
Ще се обадиш след време. Другата седмица,
края на месеца. Не питам.
Знам.
Когато отново ти се прииска
да любиш някой неистово.
Хладно е. Но те обичам.
И си плача от време на време.
Знам.
Не искаш от мен нищо.
Или от време на време.
-
Отровата наречена Любов!
Радвам се, че прочетох, Алекса!Поздравчета! -
Браво,Алекса!!!
-
Ми страхотно е стилът много ми харесва само не му позволявай да те унищожи
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
