В Ада
Отново съм там, където бях, а именно в Ада. Ти беше този, който ме измъкна от там. Ти беше този, който ме накара да се почувствам отново значима...
Цял живот за всеки съм била на второ място: за приятели, за семейство, за човека, който обичам. Никога за никой не съм била важна, докато не се появи ти. Накара ме да те желая, да мечтая и да те обичам, а после ме изостави. Изостави ме така, както дете изоставя играчка, към която е загубило интерес. Изостави ме така, както са го правили всички през целия ми живот. Запрати ме в бездна дълбока и студена. Сега отново се чувствам изгубена и на никой ненужен парцал. Чувствам се отблъсната от всички. Не че на някой, на който да му пука, не че на теб ти пука, не че има някой, който да ми съчувства, не че има някой, който да ме обича.
Съчувствие не търся и не прося. Съчувствието е по-лошо и от пренебрежението ти.
Върви си! Върви и никога не се връщай! Върви при нея и за мен забрави! Върви при нейните лъжи и за мойте истини забрави! ВЪРВИ, МАХ ...