Сцена. Кадър. „Стоп! – каза режисьорът – Не може по този начин да играете! Втори дубъл!” Сцена. Кадър... И така до безкрай... Репетиция след репетиция. Дубъл след дубъл, докато актьорите не постигнат изисквания от тях резултат. Те имат шанса да получат втори дубъл в театъра. Но в реалния живот картината е доста по-различна...
В театъра днес може да си Рада Госпожина, а утре Пушкиновата Татяна. На сцената може да бъдеш известен или пък клошар, добър или лош, гений или глупак... На сцената можеш да бъдеш всеки, навсякъде и всякога.
Живея живота си като на кино. Всеки ден е един голям театър. Играя главната роля в моя филм, наречен Живот. А дали моят живот има сценарий? Може би ако има ще е този:
Първа сцена. Кадър. Стоп.
Задкулисни игри. Измами.
Гримьорна. Смях. Сълзи.
Разочарование. Усмивка. Завеси.
Аплодисменти. Цветя. Щастие.
Дъжд от хвалебствия...
Улица. Къща. Умора.
Камина и чаша черно кафе.
Топла спалня. Студено легло.
Баня. Душ. И топли дрехи.
Нов сценарий. Следващ кадър
Втори дубъл. Стоп.
Часовник. Полунощ. И сенки.
Незаспиване. Лутащи се мисли.
Трета сцена. Сън. Кошмар.
Будилник. Трети дубъл.
Горещо кафе. Душ. Нови дрехи.
Грим. Прическа. Надпревара.
Кола. Задръстване. Работа...
Четвърта сцена. Дубъл след дубъл.
Успех!
Обяд. Безвкусна храна.
Репетиции. И пак репетиции.
Гримьорна. Съблекалня. Сценична треска.
Завесите се вдигат...
Сцена. Кадър. Стоп.
Без дубъл!...
Защото в моя живот втори дубъл няма!
© Мария All rights reserved.