Sep 14, 2007, 8:42 PM

В началото бе...

Essays

1.4K 0 0

Нищото, което се родило от нищо, което от своя страна се родило от нищо... Се изморило да бъде нищо. И започнало да мечтае да бъде нещо. Така, малко по малко, нищото започнало да привлича частици към себе си. Въображаемите частици от това, което то мечтаело да бъде. То продължавало да ги придърпва към себе си, те започвали да се делят и да образуват нови и нови частици. И нищото започнало постепенно да губи себе си. Така се родил Бог.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Essays 2.3K 5.0

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Essays 2K 4.5

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Essays 1.1K 5.0

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Essays 3.2K 5.0

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Essays 2.1K 5.0

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Essays 3.1K 5.0