В омаята на Рождеството

В омаята на Рождеството

Празнични проникновения

Коледа! Толкова чакана и толкова желана! Тя настъпва с пухкавия сняг и благодушието, с вярата ни в чудеса и с празничното ни преобразяване до неузнаваемост. Чудото се сътворява с прастарите обичаи, с тлеещото огнище, с приказките за зли духове и превръщания, с тихата свята нощ и с зачеващата майка земя.

Тя е и езическа, и християнска. Земна е с песните, обредите и символиката за прослава на слънцето за осигуряване на здраве и плодородие. Небесна е с рождественската песен за Спасителя, с дните и нощите на мъчителното чакане на Рождеството, за да се отприщим в неудържимо празнично ликуване.

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Посветен е на дома, на огнището и на умрелите предци-родственици. Зърното на живота е неговата сърцевина и на него е отредена най-голяма почит на бъдни-вечерната трапеза. Олицетворява се от житното зърно и бъдника в огнището. Битието е проникнато с най-трепетна грижа за зърното на живота, то никога не бива да загине. И тая грижа е възложена на всяка твар. Веществен израз на тази грижа е бъдни-вечерната трапеза. Тук всичко е предвидено и всяка подробност има своя смисъл.

На бъдни-вечерната трапеза има всичко родено от земята и необходимо за живота - от хляба до плодовете. Всичко е със символично значение и е с качеството да предсказва щастие или неблагополучие. Затова около трапезата е концентрирана и основната част от обичаите и обредите, характерни за празника.

Освен обредните хлябове за трапезата се приготвят и останалите ястия. Коледният пост определя техния традиционен характер, който се спазва много строго - варено жито, варен фасул, сарми, ошав, туршии, лук, чесън, мед, орехи, вино, пресни и сушени плодове.

Съществен момент от бъдни-вечерната обредност е празничният огън с всички приготовления, запалването му и обичаите около него. Мъжете имат задължението да приготвят специално дърво за този огън, което се нарича бъдник или коладник. Подбира се да бъде здраво и родовито дърво, което дава много плод, най-често дъб, бук или круша, като се гледа при сеченето да не опре о земята. Смята се, че по това дърво младият бог Исус Христос ще влезе в дома и ще донесе здраве, мир и богатство. На недогорелите въглени и пепелта се приписва магическа сила, поради което старателно се пазят.

Най-същественият обичай за празника е коледуването. Това е едно своеобразно продължение на Бъдни вечер. Коледарската дружина тръгва в полунощ и до сутринта на Коледа обхожда всички домове. Коледарите са желани и тачени гости за всеки дом. Коледари могат да станат само момци-ергени. Тяхната дружина се състои от 10-15 души. Влезли вкъщи, коледарите изпяват по няколко песни на стопанина, на младата невеста, на малкото дете, на момата, на момъка.

През деня на Коледа цялото семейство отново се събира на празнична трапеза. На нея задължително има свинско месо. Не се работи. Ходи се на тържествена служба в църквата. Всички излизат на традиционното хоро. Гостува се на именници. Пожелава се на всички живот, здраве и сполука.