В търсене на себе си
1 min reading
Ще пиша за приятелите и враговете... За любовта и омразата... За човешкото и нечовешкото... За мечтите и реалността... И ще търся себе си... Някъде там... Силна или слаба... Умна или глупава...Сама или не... Ще намеря себе си... И ще се обичам...
Преди време,човек на когото много държах ми каза, че не струвам нищо... И че никога не съм струвала. Човек, за когото бих дала всичко, в един момент се превърна за мен в купчина "тор и отпадъци". А аз не проумявах. Давах толкова много от себе си в името на приятелите си... Давах им душата си, споделях мечтите си... Нима коравосърдечните са по-обичани? Нима алчните си струват? За лицемерите не ми се говори... Аз сега почвам да живея, а ми се иска вече живота да е свършил. Това ли е той - една феерия от злоба и упадък?... Нито повече нито по-малко... А като се сетя, че там някъде съм аз... Опитвам се да видя себе си между останките от човешки души и се надявам да съм се запазила... Викам името си, а чувам само шепот, бягам към себе си, а усещам, че пълзя... Провалих ли се още в началото на своята игра на живота? Ще имам ли сили да започна нова, в която да бъда по-силна и по-уверена?... Ще намеря ли себе си?
Не искам повече някой да определя цената ми... Искам сама да го правя... Висока или не, искам да знам, че когато някой ми каже колко струвам, аз да му отвърна: "А ти, човече, дори нямаш етикет..." И да се обърна... И да продължа... С гордо вдигната глава, напред, към победата и щастието... И да търся себе си не само сред останки от души, но и сред Хора, с главно "Х". И всичко това само, за да се обичам... За да предпочитам доброто пред злото, приятелите - пред враговете,любовта -пред омразата, повече от човешкото и по-малко от нечовешкото, за да може, когато викна всички да ме чуват...
Преди време,човек на когото много държах ми каза, че не струвам нищо... И че никога не съм струвала. Човек, за когото бих дала всичко, в един момент се превърна за мен в купчина "тор и отпадъци". А аз не проумявах. Давах толкова много от себе си в името на приятелите си... Давах им душата си, споделях мечтите си... Нима коравосърдечните са по-обичани? Нима алчните си струват? За лицемерите не ми се говори... Аз сега почвам да живея, а ми се иска вече живота да е свършил. Това ли е той - една феерия от злоба и упадък?... Нито повече нито по-малко... А като се сетя, че там някъде съм аз... Опитвам се да видя себе си между останките от човешки души и се надявам да съм се запазила... Викам името си, а чувам само шепот, бягам към себе си, а усещам, че пълзя... Провалих ли се още в началото на своята игра на живота? Ще имам ли сили да започна нова, в която да бъда по-силна и по-уверена?... Ще намеря ли себе си?
Не искам повече някой да определя цената ми... Искам сама да го правя... Висока или не, искам да знам, че когато някой ми каже колко струвам, аз да му отвърна: "А ти, човече, дори нямаш етикет..." И да се обърна... И да продължа... С гордо вдигната глава, напред, към победата и щастието... И да търся себе си не само сред останки от души, но и сред Хора, с главно "Х". И всичко това само, за да се обичам... За да предпочитам доброто пред злото, приятелите - пред враговете,любовта -пред омразата, повече от човешкото и по-малко от нечовешкото, за да може, когато викна всички да ме чуват...
© Сабина Савова All rights reserved.
