Винаги съм се питала какво е щастието и защо аз не мога да го усетя...?! Може би, защото цял живот го търся. Ами ако спра? Дали то само ще дойде при мен и ще ме накара да притъпя всичката тази болка в мен, която се е насъбрала с годините?! Едва ли...! От някого бях чувала, че, за да намериш щастието, трябва да го търсиш с цената на всичко. Тогава защо аз не мога... защо?! Нима всичките сълзи, всички болки и удари, които съм преживяла, не са достатъчната цена... Ако това не е достатъчно, още какво трябва да ми се случи, че и аз най-после да се чувствам щастлива...? Дали някога ще видя границата на това търсене, което за мен е толкова мъчително, че усещам с всеки ден как част от мен се губи по пътя! Понякога имам чувството, че грешката е в мен и се опитвам да я намеря, но някак си не успявам. Всичко, което виждам в себе си е, че започвaм да ставам безсилна пред другите... губя се из тълпата и пропадам в една дупка, от която не знам дали има изход... Преди не бях такава! Преди се борех, д ...