Вечерта..
Лятна вечер...не се описва тя тъй лесно с думи.
А за чувствата, които носи тя, да не говорим...
Облаци сиви плуват в тъмното небе, както моряци в обширното море. Щурчета пеят, но сякаш чуваш и нещо друго...гласът на самотата...но от онази приятната, която те кара да се чувстваш свободен, кара те да се замисляш. А това става вечер най-често...Защо ли?
Вятърът хладен подухва и листата на дърветата шумят, сякаш и те искат да ти кажат нещо.
Когато погледнеш нагоре, какво виждаш?
Някои хора виждат само небе, с няколко облачета и тук-там някоя звезда...
Но други...те виждат същото, но не съвсем. Различни са усещанията и мислите, които хората имат.
,,А какво прави тази вечер толкова специална?"-ще запитат някои.
Хм, как биха отговорили онези, които в песента на щурците чуват цяла една история, а когато вдишат въздуха усещат една особена енергия, когато се загледат в далечината и за тях сякаш няма време...? Трудно ще им е да обяснят навярно.
Така е май с всички...Как ли се описват чувства на други човешки същества...?
И да, това че този ,,някой'' или ,,някои" хора няма да разберат и усетят нещата, които са в твоя свят, е нещо като приятна самота, не е повод за страдане, а по-скоро ти всява мисълта, че се различаваш. Всъщност всеки човек мисли така за себе си, така е с хората.
Късно вечер е отново, но какво от това...вероятно някъде, на много път оттук, пък може и съвсем близо, някой също като теб може да стои на своята тераса, да гледа към небето и да разсъждава, да не може да си обясни чувствата, които изпитва, да се чувства самотен, изгубен или леко объркан...
Колко ли души в момента са завладяно от вечерта, всеки си мисли ,,Дали има някой като мен?"
Самотата може се чувства по много различни начини...
Всяка вечер, в която се замисляме и просто наблюдаваме, е специална и ни помага да откриваме все повече себе си, а това не е ли едно от най-важните неща?
Всяка вечер има нещо в тишината, което ни шепти, но толкова тихо, че само ако се заслушаме в себе си, можем да го чуем. Всяка вечер има нещо, което ни докосва, но толкова неусетно, че само ако се вгледаме наистина, можем да го видим. Всяка вечер има нещо, което ни кара да се замисляме и да чувстваме, но само ако послушаме сърцето си, можем да го разберем...
И всяка вечер самотата е в душата ни и само да я усетим, проумяваме, че това сме самите ние...
© Майчето All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Пишеш грамотно, граматично правилно, добре структурираш изреченията си, пунктуацията е правилна. Най-важното е, че изказваш мисли със съдържание, а си толкова млада. Има много есе в есетото ти. Много ме зарадва и обнадежди това, че има такива млади хора! Надявам се, че вие ще замените един ден "милениумите" и ще сте по-успешни от тях. Вижда се, че поне някои от вас, най-младите, сте по-образовани. В това е голямата надежда. Да, има около 12-15 години дотогава, но значи има бъдеще нашата България. Само не се възгордявай от моите суперлативи. Просто ме зарадва с това есе.
-
Сърдечно благодаря!🙂
-
Поетично написано… хареса ми. Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Не, аз не съм от хората, които се възгордяват, аз по принцип съм изключително скромна и винаги целя да се подобрявам, а този вид поощрителни коментари ме мотивират много...
И също така...И аз много се надявам да има все повече грамотни хора, целящи да се развиват и образоват постоянно. Аз вярвам, че България има с какво да се гордее, а тези, които не се гордеят и не оценяват езика ни, то това е тъжно за тях...И просто трябва едно осъзнаване и преосмисляне на ценностите...