Виждали ли сте някога... нещо толкова красиво, заради което да се разколебаете дали сънувате или е реалност? Нещо, което да е спряло дъха ви, както го прави една дълбока песен. Нещо или някой, заради който светът е спрял да се върти... накарал е цялото ви тяло да изтръпне... всички звуци да изчезнат... всички хора около вас да се изпарят... всички сгради да избледнеят, докато не изчезнат съвсем... оставяйки само вие... и красотата...
... а след това всичко да се върне изведнъж. Сградите, хората, звуците... Да усетите тялото си по-тежко откогато и да било. Светът отново да почне да се върти по-бързо от всякога... а дишането... по-учестено... като след дълго тичане...
Аз съм виждал...
мхм... и всичко стана точно така, както го описах. Този момент ме научи... че винаги ще има за какво да се живее... за какво да се бориш... и за какво да се жертваш... А когато загубиш надежда, че може би нещата винаги ще са зле... минорни... нещастни... несправедливи... просто трябва да знаеш, красотата ви ...