Понякога ми се иска да можех да върна времето назад. Иска ми се да преживея всичко отново, за да поправя грешките си, да върна думите си назад или просто, за да преживея всичко наново. Иска ми се да превъртя лентата, да изтрия няколко кадъра, да ги заменя с няколко други, за които тогава съм нямала смелост, и да мога да забравя дори това, че съм заменила всичко.
Иска ми се... Но не мога. Човек не може да поправи това, което е сторил, не може да отрече това, което вече е казал. А понякога би умрял, за да може. И аз като всички бих умряла, за да мога да залича това, което стана, просто да го поправя или каквото и да е, просто, за да не бъде същото. Иска ми се тогава да не бях такава, да не се държах така, заслепена от болката, която преливаше. Защото бях наранена, макар и вината да не беше твоя, чувствах се изоставена, бях на предела и подхлъзването на ръба на губенето на самоконтрол се оказа пагубно и в най-неподходящото време.
Но сега нямам сили да ти кажа даже това, нямам сили да кажа ...