Влюбването
Трудно е да се опише историята на едно влюбване. Нещата просто се случват и в един момент усещаш как някой е станал прекалено значим, как минава през теб и оставя горчиво-сладки следи. Всяка среща е малък празник, всяка раздяла - малка смърт. В останалото време стоиш притихнал в очакване. А душата трепти и чака да види слънцето, готова да заплаче, ако е облачно... Останалото е без значение.
Колко важни са секундите и как една дума може да ранява и да лекува. Въздишка, ридание, болка... А после - сладост и пак познатият глас... Като наркотик - доза и си в небесата, абстиненция - и мразиш целия свят.
Колко е трудно да се бориш със себе си! Но то... то е по-силно от теб, то идва някъде отвъд и няма сила, която да се противопостави. Правиш една плаха крачка напред и вече нямаш избор освен да преминеш Лабиринта на Амбър. Ако ли не - тогава си мъртъв, погълнат от сивотата на съществуването. Тогава дори дишането е по навик или по задължение. Няма по-голям или по-малък ад, той е такъв, какъвто си го направиш. И в двата случая пътят към него ще е осеян с добри намерения.
© Глория Пламенова All rights reserved.
