Бог създал земята, а след това човека по свой образ и подобие.

Учил го на доброта, милосърдие и чест...

Човекът трупал опит и познание, но бил обзет от чувство на любопитство...

Искал да опита забраненото и така факт бил и първият грях,

а днес греховете са много - къде от любопитство, къде от глупост.

И другият въпрос е дали Господ съществува и дали

сме ние негово подобие...?

Факт е, че искаме да сме по-добри, да можем много, желаем ние.

Летели вече сме в космоса и обиколили сме света, открили сме Америка и много други чудеса.

Но нека ние да признаем - грях голям е алчността.

И чрез нея губим най-важното - гордостта и честта.

Навремето борели сме се срещу чумата, а сега - срещу себе си и любовта.

Днес брат брата убива, заради алчността.

А нужно ли е всичко това?

Бием се в гърдите, че сме истински и силни.

Че човекът е най-силното животно, а дали е така?

Днес майката дете убива, заради глупостта...

Срещу детето свое тя върви, заради парите и шика...

Дали сме най-цивилизованите животни?

Мислите ли така сега?

Та майката вълчица изоставя ли своите чеда, заради пари?

Кученцето твое скача ли срещу теб, заради власт...

Нима човекът се превръща в единак, заради алчността?

Нима изоставя своето стадо, само и само да стане велик?

Величие не се псотига с пари и власт, величие постига се с талант.

Пикасо не е бил алчен за пари... Рисувал е картини.

И сега велик е. С труд постигнал е това.

Моцарт също не е мечтал за власт, а искал е да бъде музикант - "Вълшебната флейта"всеки слушал е сега.

Врагове да бъдем умело се постига.

Да караме човек да страда - несравним талант за всеки нас е....

Но, мили хора, замислете се за миг дори....

Да бъдем бляскави, добри.

Нека ний се борим за правди без лъжи.

Да бъде реалност вежливостта,

човешкото - красота.

Не завиждай ти, а се старай, не мрази, а обичай ти.

Вярвай, вместо в безсилие да изпадаш.

Мечтай, вместо в бездна да попадаш.

Човек бъди, силен и добър, приятел истински непобедим.