Mar 14, 2008, 11:19 PM

Време да се живее... и време да се мре

  Essays
2.3K 0 1
1 min reading
Всички остаряваме и когато това се случи, изминалата вече младост, пропиляна в изучаване на ненужни неща, няма да ни даде шанс да разберем защо сме живели и защо без нас Вселената не би била така съвършена. Времето на някои е пропиляно по по-добър начин, времето на други пък не. Но на всеки е отдаден шанс за живот и всеки сам избира как да протече той...

Природата дава еднакви права на всички, а как ще протече животът им оттам нататък - те избират сами. Дали ще прекараме младостта си в изучаване на аритметика, литература и биология, ще се впускаме в екстремни преживявания, ще изобретяваме или ще мечтаем - зависи от нас. Каквото и да изберем, животът ще бъде хубав според едни, и най-често лош според самите притежатели на този живот.

Всеки иска това, което не може да има, дори неговите данни да са по-добри от желаните.

Едни умеят да пишат, други - да рисуват... Всички хора са невероятни и изключитилни - всеки един от тях е съвършен в различна сфера!

Никога не казвайте, че вие не сте способни да извършите нещо - когато се постараеш всичко е изпълнимо... Нужна е воля, нужно е желание.

Всеки има шанс и възможност да извърши нещо, независимо от социалното и общественото му положение. Всеки е способен да извърши чудо! Няма ненужен човек на този свят, няма непотребен или глупав.

Човек разбира, че е време да умре, когато разбере за какво е живял и запази всичките спомени в сърцето си... Защото мозъкът забравя, а сърцето не.

Важно е хората да усвоят умението да разбират - да вникват дълбоко във всяко едно нещо, защото и най-красивите статуи са прекрасни на повърхността си, но под цялата тази съвършеност и скъпоценни камъни, стои едно желязно сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Игнатова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми .Смятам,че е много вярно написаното!А ние хората май по-често трябва да оценяване това,което имаме

Editor's choice

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...