“Не всеки може да бъде красив,богат и знатен,
но всеки може да бъде добър”
Денят беше еднакъв за всички. Времето бе дъждовно и ветровито. В един такъв ден хората си седят вкъщи на топло и сухо и се занимават с най-различни неща. Така направих и аз. Още щом се прибрах се изсуших и си облякох топли дрехи и тъй като нямаше какво да правя седнах на един стол пред прозореца и загледах забързаната тълпа. Всички се окриваха от капките на дъжда по какъв да е начин. Някои издигнали вестника над главата си,на бегом взимаха разстоянието от една козирка до друга. По-предвидливите пък си вървяха спокойно с чадър в ръка. И в този един момент аз мисленно спрях времето и се загледах в отделните хора. Всички бяха толкова различни и същевременно толкова еднакви: едни облечени по най-нова мода,като че ли излязли на ревю; други в прости ежедневни дрехи;трети със служебното си облекло. Но на тази стопирала и заседнала в съзнанието ми картина,се виждаше как всички независимо от потеклото,вида или славата си ...