Всичко е такова, каквото е, но нищо не е такова, каквото изглежда
Събудих се, направих си горещо кафе и седнах на масичката с вестника, когато внезапно се позвъня на вратата. Не очаквах никого, за това бях малко изненадан. Отворих вратата, а пред мен стоеше мъж със загоряло от слънцето лице, който набързо ми изтърси, че за мен има пратка от анонимен адресант. Връчи ми я грубо и изчезна. За секунди останах смаян на вратата, но след това се заех да разопаковам картонената кутия, която ми беше изпратена. Впрочем, тя беше опакована с много изящна празнична хартия в син цвят. В продължение на 5 минути се борих с опаковката и, когато най–сетне я отворих, вътре имаше просто... друга празнично опакована кутия. Тя беше дори по–красива от предишната. Този път хартията беше с прасковен цвят и различни вдлъбнати форми на маргаритки и рози. Отново се заех с разопаковането. Отворих кутията, а вътре, с вцепенение открих, че има още една кутия. Тя беше просто великолепна. Хартията беше изрисувана в разнообразни пейзажни гледки и кутията беше увита с фина панделка от бял сатен. Вече отегчен започнах да я разопаковам, като очаквах да открия следваща кутия и предполагах, че накрая всичко това ще се окаже просто една от многото шеги на леля ми Алис, която често ми правеше странни номера, и всъщност, държеше се като същински подивял малчуган. Но не.
Отворих кутията, а вътре видях средно голяма, невероятно красива стъклена топка. Тя беше в тюркоазен цвят с бляскави частици, а през средата ù, като екватор, минаваше разрез, който завършваше с миниатюрни панти. Всичко това ù придаваше някакво тайнствено великолепие. Опитах да отворя стъклената топка, за да видя какво има вътре и, макар и малко трудно, накрая успях. Но... С огромна погнуса видях, че вътре има мъртва хлебарка?! До малката гадинка имаше бележчица от тънка, оризова хартия, на която с ужасно разчепатен почерк пишеше: „Всичко е такова, каквото е, но нищо не е такова, каквото изглежда.”
Така и не разбрах от кого беше колетът, но тази случка определено остави белег в съзнанието ми... и то не заради друго, а защото ми даде ценен урок – когато опаковката е прекрасна, често се подвеждаме, че това, което се съдържа в нея, също е прекрасно. И може би това е една от най–големите грешки на човечеството...
© Катерина Костадинова All rights reserved.
