Не съм наясно как е възможно да обичаш някой толкова силно?! Как е възможно да спира въздуха ти, когато го видиш и живота ти, когато си отиде?! Не е ли ненормално да поставяш интересите на друг пред своите?
А уж ние, хората, сме били егоисти... Какво тогава, аз не съм ли човек?Защо егоизмът ми изчезна,з ащо съм се отдала на течението, защо обичам друг повече от себе си?
Кажи ми, Любов, къде сгреших? Не премерих ли обичта си правилно, твърде много ли дадох от себе си?... Кажи ми, кажи, моля те, защо тоий е ВСИЧКО ЗА МЕН?! Защо само неговите очи ме успокояват и развълнуват едновременно? Защо само неговите целувки не можах да усетя?Защо... Защо се разминах с единствения човек в живота ми, който съм обичла повече от себе си? Защо съдбата ме срещна с него и ни накара да се обикнем, а после ни раздели... Защо ми отне света... Него ли да питам... или да му обясня... Ще обясня, да, ще му кажа какви са чувствата ми, но ми е трудно да започна...
Да, мое момче... Какво момче, та ти си мъж. Ти си ...