Много бих искала да пътувам във времето. Да се върна в отдавна отминали времена, да почувствам старомодния начин на живот на прадедите ми. Да видя бъдещето, какво ще стане с мен, със семейството ми след 10-15 години. Да видя планетата Земя след 3 хилядолетия - ще съществуват ли още онези приказни девствени кътчета, или човешката ръка ще се е докопала и до тях.
За какво всъщност е създаден човекът? Каква цел имаме ние, хората? Защо сме тук, на Земята? Каква е тайната ни мисия? Справяме ли се със съществуването си?
А какво е животът? Хубаво или лошо е, се питат някои. Аз бих казала... естествено. Още с появата си на бял свят проплакваме от болка, поели първата глътка въздух. Растейки, научаваме все нови и нови неща - ту плашещи, ту невероятни. Плачем, смеем се и в тези толкова естествени емоции и сред всичките тези различни хора около нас, откриваме най-съкровените и неописуеми чувства. Непознати за нас в началото, а после бързо привикваме, ставаме зависими и вече не можем да спрем да ги ...