Dec 17, 2004, 11:03 AM

Вървиш, вървиш... 

  Essays
2318 1 2
1 мин reading
Вървиш, вървиш, но накъде, посока имаш ли? Вървиш по безлюдните улици сам към нещо неизвестно, вървиш и не спираш, защото надеждата и вярата ти са по-силни от всичко и от всеки. Ти си уверен и се бориш да живееш, бориш се за глътка въздух, за глътка любов, за вярност и приятелство. Ти се бориш срещу болката, която всеки ден изпитваш, срещу огорченията, които понасяш, срещу несполучливите опити да разбереш отговорите на толкова много въпроси... Но те защо са ти? Може би е по-хубаво да не знаеш нищо, за да не те нарани знанието ..или..
Вървиш, вървиш и около теб сякаш няма никой.  Къде са всички? Ти не искаш да оставаш сам със себе си.. Може би те е страх да приемеш истината, а може би не, но ти продължаваш напред и само напред да си извоюваш любов, вярност, да те запомнят с нещо. Ти искаш да бъдеш нещо и да оставиш нещо след себе си, да си някой... Искаш да се смееш и да си щастлив, искаш любов и приятелство в едно..
Вървиш, вървиш и искаш да откриеш смисъл, а не да го измислиш, искаш да промениш много неща, но това е непосилно.. Искаш да върнеш времето назад, да забравиш болката, да избегнеш да те наранят и да поставиш начало на нещо ново, нещо,  което от страх не си правил и сега си готов, защото знаеш, че нямаш какво да губиш. Краят е един. Край има и любовта, и болката, и животът. Липсваш ми.  Обичам те и слагам края Тук завинаги..

© Софи All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??