Вървя сама и отчаяно се лутам

Плача от мъка,плача от болка,плача от ярост,плача за теб!Сълзите ми отмиват отпечатъците от твоите устни по бузите ми.Сякаш,за да опровергаят съществуването им.Сълзите се опитват да ме удавят в тъга и отчаяние...

Виж очите ми!Те пак са тъжни...Отново душата ми е ранена.Крия сълзите си...От кого ли?!Плача.Сама съм.Никой не знае как се чувствам,никой не може да ме разбере.Няма я вече онази усмивка,няма го онова весело момиче.Животът ми е като опъната нишка над бездна.Трябваше да се движа по-внимателно,но вече е късно.Паднах.Нямах право да греша,но и аз съм човек.Малките грешки развалят всичко,рушат съдбата ми.Вече не съм същата.Промених се.Нямам сила да се боря.Не исках да се получи така.Никога не съм си и помисляла,че проблемите могат да вземат връх в живота ми.Изгубих всичко.Изгубих себе си.Вървя сама и отчаяно се лутам в тъмен лабиринт,а около мен все грешни пътища.Боли ме.Болката не може да се опише.Отново избухвам в сълзи.За какво ли?!Преглъщам соления вкус и с блуждаещ в тъмното поглед събирам сили за битката,която ме очаква.Може би вече съм я загубила,защото поражението е в мислите ми...

Виж ме.Аз ли съм това?!НЕ!Това е само бледото ми отражение.Сянка,която се опитва да заеме мястото ми и аз и позволявам...