Отиде си… Изгуби се в болката. Умря. Много дълго време се мъчеше - болестите, казват, че са тежки и че ракът не прощавал. Ти загуби всичко… Загуби гласа си, с който ми каза първото “здравей” и ми посвети прекрасната песен, точно в онази пицария. Не можех да откъсна очи от теб - човекът, чиято песен достигна сърцето ми.
И ти ми стана приятел… Някъде дълбоко в мене знаех, че си вечен… И безсмъртен, и нито рака, нито времето биха променили това… Хората, които обичаме, са вечни и това е. Те никога не могат да бъдат заменени и никога не могат да липсват.
… Но точно днес ти си замина… И може би така е по-добре за теб… Ти увяхваше, ти се топеше и не беше това, което помнех като Теб…
Не можах да те прегърна, преди да заминеш. И думичка не можех да ти кажа… а толкова мечтаех поне да те прегърна и да те погаля по брадичката…Както преди…
Липсва ми гласът ти, пеещ ( Lionel Richie ) "Hello" - нашата песен. Онази, с която ти влезе в мен… Онази, с която ще остане с мен завинаги… до краят на моето вин ...