За един приятел....
Нощта е мрачна и тъй студена без теб... Седях там сама, на нашето място, чаках те... с толкова много нетърпение копнях да чуя гласа ти... но това бяха само копнежи. Минаха години от тогава, но ти си в сърцето ми, имаше много неизречени думи между нас, така и не можахме да си ги кажем... защо ли...? Защото някой те обичаше повече от мен..и си те взе. Липсват ми часовете, прекарани в студените мрачни, зимни нощи... прекарани с теб. Къде си? Защо не си до мен? Липсваш ми! Звездите гледахме с часове... сега не ги и поглеждам... нямат това сияние, което имаха, когато бяхме двамата. Как искам, ангел мой, ден да си до мен. Да ти разкажа за живота ми труден... труден без теб. Как ми липсва гласа ти, образа ти тъй мил, очите, красивите, смеха ти, липсва ми дори и последния път, в който те видях, ако знаех, нямаше да те пусна да си заминеш. Да си заминеш завинаги от мен, с неизречено сбогом. Но ти ме остави със всичката тази болка, там на дъжда, върни се, върни ми усмивката, избърши тези сълзи. Животът ми е толкова жесток без теб...
© Няма Име All rights reserved.
