За хората и мишките

Откак съм се появил на този разноцветен свят, винаги съм обичал да чета! Тичах като хлапе до библиотеката ден подир ден и мъкнех какви ли не книги - приказки, разкази, чудновати истории за космически галактики. Съвсем скоро открих, че много ми е интересно да чета древна митология, защото всъщност там се крие цялата философия на човечеството. Тя е една галерия от всички възможни характери, истории, визии... абе с простичко казано - Съдби! Та нищо че не съм особено голям като годинки, с течение на времето придобих  увереността, че доста съм чел, а и доста разбрал от прочетеното.

 Един хубав слънчев ден (за да не почвам с " имало едно време...") открих в интернет пространството сайта "Откровения"! Казах си, че сигурно ще е страхотно да чета нещо от родни таланти, а също така и от съвсем обикновени хорица, които имат простичкото желание да изразят себе си в думи. Бях развулнуван, направих регистрация и започнах трескаво да прелиствам сайта...

Раздел "Поезия"- посеганх смело към него, убеден, че тука са най-фините душици, защото лично аз винаги съм се възхищавал на умението да напишеш  дори и две смислени рими, бидейки и до днес сигурен, че това не е дело за всеки простосмъртен.

Разбира се, очаквах да чета и силна и не до там впечатляваща поезия, че даже и да попадам на стихове, които не виждам къде им е поетичното! Очакванията ми бяха напълно оправдани. Това, за което не бях подготвен обаче (а и не знам дали някога мога да се подготвя за това ), беше грубият и на моменти вулгарен тон на коментиращите автори и читатели...

Млада и очевадно красива дама (независимо от мъничката снимка  на аватара) беше публикувала прекрасен и по моя преценка много фин стих. Коментиралите преди мен в болшинство бяха на същото мнение! Ярко вечатление ми направи един особено неприветлив коментар, съвсем не лишен от агресия и подигравка. Натиснах на името на въпросния автор и пред очите си видях симпатично, прилично изглеждащо младо момиче, което от горе на всичко пишеше много интересно! Попрелистих малко от поезията ù, доста обагрена в метафоричност и болка, и наистина бях впечатлен. После се върнах и разгледах останалите творби на първата красива дама, на която вече бях попаднал в началото. Стилът ù беше доста по-различен, от пръв прочит личеше, че има огромно и добро сърце, че пише, за да усетим написаното, че не украсява излишно и най-вече, че никак, ама никак не е лишена от талант.

Върнах се на коментарите. Нападките на смелата "авторка" срещу сравнително новата потребителка ставаха все по груби, звучейки повече от гнусно и абсурдно. Съответно нападаната публикуваща авторка беше прилично помолила тонът да бъде сменен и със съвесм човешки  думи бе провела своята защита като човек и автор.

Ще ме попитате: абе защо ни разказваш всичко това? Че то тука луди бол, хора всякакви! И сигурно ще сте напълно прави. Единственото, което аз не можах да си обясня, е защо има толкова завист в сърцето на един талантлив човек, редно ли е това, нормално ли е... Реших, че просто явно този ден някой е бил изнервен повече от необходимото, че стават такива неща и сигурно въпросната коментираща вече съжалява за твърде грубия си изказ и за това, че си позволява да съди и размахва пръст на куп талантливи хора, които явно тя просто не разбира!

Днес обаче видях, че нападките на въпросната дама към другото красиво и талантливо момиче никак не са престанали! Те са все така глупави, смешни и слабо аргументирани... просто злобни! И все по-малко пък разбирам защо бог е събрал таланта и злобата в едно тяло по такъв безполезен начин! Явно момичето с огромно самочувствие, натрупано от сравнително дългото ù прибиваване в сайта, има толкова нерешени лични конфликти, че цялата тая помия все пак трябва да бъде излята навън. И вместо да я обърне към себе си (което ще я саморазруши), тя я насочва към другите и особено към тези, които притежават всичко онова, което тя няма как да носи в душата си. Стана ми тъжно, а мислех, че тука ще чета поезия! Уви! Все така праисторически наивни и глупави сме, с все същата жажда за надмощие над другите, комплескирани, смачкани, играчи на дребно! До кога? Защо? Кому е нужно? Така ли се отстранява конкуренцията,  като чрез злоба и чернилка караш човека да спре да публикува, защото не иска да си трови нервите с глупоси.... Такива ли сме българите? Такава ли днес е талантливата българка? Нямам отговор, мили приятели (и непрители) , ако някой има, му се покланям! Аз явно още имам да чета...

(ЗА теб, мила приятелко! С моето огромно уважение за душата, която носиш, и умението на тия години да заставаш Над глупостта! )