За иглата и за конеца

Имаме си величаво минало и достойни предци. Имаме си Вяра и Бог. Имаме си Земя. Имаме си празници и делници. Имаме си сърца и ум. Имаме си деца - нашето бъдеще... Нужен ни е нов огън, който да ни припомни, че духът винаги е бил и ще бъде двигателят. Нужно ни е преосмисляне на ценностите и лична революция. Нужна ни е воля. Освен сърца ни е нужна и сърцатост.
  Живеем във феноменално време... Време на лесен достъп до информация. Време, в което имаме свобода на мисъл и слово. Време, в което неграмотността е почти ликвидирана. Но и време, в което е лесно да бъдеш приспан и заблуден в преценката си.
  В днешния ден си мисля, че няма нищо по-важно от това да си "буден" човек - първо заради самия себе си и после заради обществото, в което битуваш. Защото само "будният" може да анализира, да отсява и да прави изборите си самостоятелно.
  Ако искаш да вкараш конец в ухото на игла, е необходимо да си буден. За да направиш нещо фино, ти се нуждаеш от любов, от остротата на съзнанието си, от воля, от търпение и упоритост. А резултатът няма как да не ти хареса, защото ще си вложил себе си.