За Любовта и Войната

До Немо, който намери мен

Има моменти, в които трябва просто да поседнеш на ръба на отвесна скала, да провесиш крачка в празното и да се загледаш. В такива мигове очите са прегърнали сивото и имат нужда да се излеят. Очите ми са зелени, знаеш, но само когато съм радостна и в душата ми цари спокойствие. Когато се разплача стават светли, почти прозрачни в нюанса на сивото. Така ме откри ти. Единственото, което забеляза, беше, че в тях липсва блясък. Тогава ми обеща да го върнеш, обеща много неща... но това беше главното.

Ти ме изпрати в тъмното и ме накара самичка да намеря начин да запаля светлина. Извика духовете и ги насъска срещу мен. Ти ми подаде китката си и ме накара да пия от твоята заразена кръв. Отрових се и в цялото ми тяло затанцува огън. Душата ми се сви в конвулсии, полумъртва, разкъсана от острите зъби на демоните. И въпреки това оцелях. Изправих се, превързах раните и прогоних страховете от детството ми. Възродих се от пепелта, защото там оставих сянката ми на човек да умре. Озърнах се и влязох в онзи идеален свят, който си отглеждах и криех дори от себе си. Нямаше страх, предразсъдъците си бяха отишли... Ти също.

Върнах се в глутницата, разбих всички стени, за да те намеря, но теб те нямаше. Докато убиваше моята холограма, ти всъщност изгубваше себе си. Отключи вратата и пусна кошмарите да влязат в съня ти. Забрави какво си обещахме и се предаде, нали?! Колко ярко светя сега, но за теб моята светлина е непоносима, моят пламък е твърде горещ за твоята ледена сянка. Тя почти се е предала на нищото. Сега ти стоиш там, изправен пред гъстия мрак на студа, но дали ще намериш сила, която да те върне, както аз намерих?! Сега е време ти да направиш избора да живееш или да съществуваш. Пожелавам ти успех!

Отговорът на моя вечен въпрос "Защо?" е Любов. Моите очи пак са зелени, дълго се взират в далечината и искат да те видят, Немо. Знам истинското ти име, пазя спомен от твоето преди и чакам да ти го прошепна.

Разбрах едно: смазващата сила на юмрука не може да промени мисленето на Човека, нито пък една смърт ще донесе светлина в очите на слепия. Твоята война е нужна, обаче, за да може моята Любов да е още по-значима, да има смисъл и да носи Зеленото в очите ми.