/На дъщеря ми и на всички онези нечии дъщери/
Скоро бе 12 април. Тази дата много хора свързват с деня на космонавтиката. Аз лично я свързвам с криле и постигнати мечти. Защото, ако преди столетия, пътуването на човек в космоса и стъпването на луната са се смятали за ерес, днес това е приемано по-скоро за даденост. И пътят от ереста до чудото е една сбъдната мечта. Някой, който е повярвал в себе си и вместо да подреже крилата на мечтите си, ги е разресал и загладил... Някой, който е повярвал... Някой като теб и мен... Та не е ли бил Икар най-големия мечтател?! А Леонардо?! А момчето на съседа, което вчера издигаше пясъчни кули, а днес... е добър архитект и вече строи домове, но не от пясък. Или приятелчето от детството, което винаги е запращало топката най-далеч и е мечтало за препълнени стадиони... сега той е един от добрите ни спортисти. Или онази русокоса „зубърка", от първия чин, вляво - не е ли лекарката, която вчера спаси сина ти?! Мечтите... и крилете да ги постигнеш! Без значени ...