Няма ги вече някои неща. Живеехме като деца на по 10-на години в един Сливенски квартал - Клуцохор. Той е стар работнически квартал, изграден през 30-те години заради стъкларската фабрика БЕЛФА. Прабаба разказваше как ходели на работа по налъми, защото нямали обувки и как се радвали, като дошъл веднъж царят и дал по едно парче басма за рокля на жените.
В този квартал имаше почти само кирпичени къщи и много тесни улички, повечето дори не бяха асфалтирани. През лятото, пред всяка къща си стоеше пейка и жените плетяха навън и спрятаха клюките, а ние лапетата играехме на всичко дето ни родят акълите, включително и на криеница, гоненица, стражари и апаши. Комшулуците, сигурно за по-голямо удобство, вместо да се излиза на улицата бяха вратички от двор към друг двор, - такива малки дървени вратички. И ние влизахме и излизахме през тях и чак докато минем 5-6 двора, до съвсем друга улица. Как да не се криеш в такъв лабиринт? Комшийките си подаваха разни предмети при нужда, мъжете се черпеха с н ...