ЗА САМОЧУВСТВИЕТО И ПРОФЕСИОНАЛИЗМА
ЗА САМОЧУВСТВИЕТО И ПРОФЕСИОНАЛИЗМА
Хубаво нещо е самочувствието. Когато го имаш. То означава самоуважение и е необходимо, за да живееш в мир със себе си и околните, защото който уважава себе си, не може да не се отнася по същия начин и с тези, с които животът преплита пътя му.
Когато сутрин се погледнеш в огледалото и си кажеш: "Да, ти си такъв, какъвто искам да бъдеш!", това е сигурен знак, че денят ти ще мине приятно и ще е успешен. Защото каквото и да правиш, ако го правиш със самочувствие, с вяра в собствените сили, то ще ти носи удовлетворение. А ако постоянно си повтаряш, че си един неудачник и за нищо не те бива; че целият свят е изправен срещу тебе и само гледа как да те провали, то ти наистина ще се провалиш, но не защото всички са против теб, а защото липсата на самочувствие е предпоставка за провал.
Вероятно сте чували някой да казва: "Аз не гледам сериозно на себе си." - респективно - на това, което правя.
Обикновено се отнасям с резерви към едно такова изявление. Според мен, има две причини, за да твърди човек това. Първата е, че иска да си изпроси комплименти, а другата - липсата на самочувствие. Представете си какво би станало, ако един хирург заяви, че не гледа сериозно на това, което прави. Би било катастрофа за професионалните му умения и главно за пациентите.
В първата си стихосбирка имам едно стихотворение, в което се казва:
"Не съм написал още своя "Хамлет".
Мечтая за това и ден и нощ.
Радвам се, когато ме похвалят,
но за да БЪДА трябва още."
Критиката в Габрово се изказа, че съм с прекалено самочувствие и доста претенциозен за начинаещ поет. А аз не виждам какво лошо има в това, да имаш самочувствие и амбиции. Лошото е не, когато искаш да се сравняваш с големите, да бъдеш на върха, а когато решиш, че вече си там. Върхът, който искаш да изкачиш, трябва да е като хоризонта - колкото и да вървиш към него, той да си остава на същото разстояние от теб или поне винаги да си на крачка-две от него. Решиш ли, че вече си на върха - отпиши се. Това е прекалено самочувствие, което е много опасно. То е динената кора под краката ти, която може да те подхлъзне, а границата между необходимото и прекаленото самочувствие е много тънка и лесно може да се прекрачи. Ето от това трябва да се страхуваме.
Аз смятам, че за да не прекрачва тази граница, човек трябва да се опре единствено и изцяло на професионализма. Защото професионализмът не се изчерпва само с това, да се изучиш за някакъв вид дейност и след това да ти плащат за свършена работа. Професионализмът е сериозно отношение към работата, с която се занимаваш. Професионализъм е стремежът непрекъснато да се усъвършенстваш, да бъдеш все по-добър и по-добър, което пък ще е гаранция за едно подплатено самочувствие и сигурност, че никога няма да прекрачиш невидимата граница между необходимото и прекаленото такова.
© Румен Ченков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Какво общо има самочувствието с таланта? За морал ли става въпрос или за творчество? Самочувствието помага, но няма да те направи по-добър писател; липсата му също. Думите се търкалят из съзнанието ти и ти ги записваш. Толкова. Самочувствието е вторично оценъчно явление. Като литературната критика. Нищо не създава и нищо не променя, само предизвиква язвителни или снизходителни забележки. Иначе самочувствието е приятен и желан спътник. "Аз съм скромен, понеже съм гений" /Наум Кащаниер/
-
Много добро!! По мое мнение самочувствието е болна тема за българина. Малко му липсва и когато някои демонстрира самочувствие (подплатено, разбира се) не среща нищо друго, освен злоба и завист. Поздравления за есето!
-
Ако вярваш в себе си, тоест - имаш самочувствие, то и другите ще ти повярват. Успех!!!
-
Повече от успешен първи опит в есеистиката!
Човек винаги трябва да знае кой е и какво притежава, но да не се самозабравя в преценката за себе си! А самочувствието - то е онази необходима сила, която ни изтласква по пътя напред, стимулът ни към усъвършенстване! Искрен поздрав!
-
Благодаря на всички за милите думи. Това ми е първото есе.
Дими, става въпрос за габровска литературна критичка. Беше написала малка статия, след като излезе първата ми стихосбирка. -
Много си прав, Румене, и вече ще имам впредвид какво значи да имам самочувствие, аз съм от хората, на които трябва да им се показва, за да го усетят, а не винаги ще е възможно. А каква е тази критика в Габрово?
-
Много хубаво есе!
"Решиш ли, че вече си на върха – отпиши се. Това вече е прекалено самочувствие, а то е много опасно."
А това най-много ми хареса!
Поздравления! -
Хубаво е човек да има самочувствие, но то да бъде подплатено с качества. Иначе си е обикновенно самохвалство. Колкото до професионализмът смятам, че всички се раждаме аматьори, но някои остават до края на живота си такива и го показват с постъпките си.
Поздрави за есето!!! -
Дозираното самочувствие в даден момент е необходимост ,за да се самосъхраниш.Поздрав за есето!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
