ЗА САМОЧУВСТВИЕТО И ПРОФЕСИОНАЛИЗМА
ЗА САМОЧУВСТВИЕТО И ПРОФЕСИОНАЛИЗМА
Хубаво нещо е самочувствието. Когато го имаш. То означава самоуважение и е необходимо, за да живееш в мир със себе си и околните, защото който уважава себе си, не може да не се отнася по същия начин и с тези, с които животът преплита пътя му.
Когато сутрин се погледнеш в огледалото и си кажеш: "Да, ти си такъв, какъвто искам да бъдеш!", това е сигурен знак, че денят ти ще мине приятно и ще е успешен. Защото каквото и да правиш, ако го правиш със самочувствие, с вяра в собствените сили, то ще ти носи удовлетворение. А ако постоянно си повтаряш, че си един неудачник и за нищо не те бива; че целият свят е изправен срещу тебе и само гледа как да те провали, то ти наистина ще се провалиш, но не защото всички са против теб, а защото липсата на самочувствие е предпоставка за провал.
Вероятно сте чували някой да казва: "Аз не гледам сериозно на себе си." - респективно - на това, което правя.
Обикновено се отнасям с резерви към едно такова изявление. Според мен, има две причини, за да твърди човек това. Първата е, че иска да си изпроси комплименти, а другата - липсата на самочувствие. Представете си какво би станало, ако един хирург заяви, че не гледа сериозно на това, което прави. Би било катастрофа за професионалните му умения и главно за пациентите.
В първата си стихосбирка имам едно стихотворение, в което се казва:
"Не съм написал още своя "Хамлет".
Мечтая за това и ден и нощ.
Радвам се, когато ме похвалят,
но за да БЪДА трябва още."
Критиката в Габрово се изказа, че съм с прекалено самочувствие и доста претенциозен за начинаещ поет. А аз не виждам какво лошо има в това, да имаш самочувствие и амбиции. Лошото е не, когато искаш да се сравняваш с големите, да бъдеш на върха, а когато решиш, че вече си там. Върхът, който искаш да изкачиш, трябва да е като хоризонта - колкото и да вървиш към него, той да си остава на същото разстояние от теб или поне винаги да си на крачка-две от него. Решиш ли, че вече си на върха - отпиши се. Това е прекалено самочувствие, което е много опасно. То е динената кора под краката ти, която може да те подхлъзне, а границата между необходимото и прекаленото самочувствие е много тънка и лесно може да се прекрачи. Ето от това трябва да се страхуваме.
Аз смятам, че за да не прекрачва тази граница, човек трябва да се опре единствено и изцяло на професионализма. Защото професионализмът не се изчерпва само с това, да се изучиш за някакъв вид дейност и след това да ти плащат за свършена работа. Професионализмът е сериозно отношение към работата, с която се занимаваш. Професионализъм е стремежът непрекъснато да се усъвършенстваш, да бъдеш все по-добър и по-добър, което пък ще е гаранция за едно подплатено самочувствие и сигурност, че никога няма да прекрачиш невидимата граница между необходимото и прекаленото такова.
© Румен Ченков All rights reserved.
