Jun 22, 2010, 12:58 PM

За срама

  Essays » Others
2.5K 0 1
2 min reading

Срам. Малко се замисляме за това понятие/чувство, а на мен ми се струва, че е важно. На пръв поглед, е нещо съвсем естествено. Срам ни е от родителите, срам ни е от комшиите, срам ни е от продавачите, от хората във влака и от момичетата ни е срам. Виждаме хубаво момиче в парка, или в бара, или на плажа и не смеем да рискуваме. А в живота всичко, което има значение, се случва сега. В този миг. Чувството, което замъглява мозъка ни в точно този миг, е от значение. А няма значение това, което може да се случи утре, защото то може и да не се случи. Дори е по-вероятно да не се случи.

Ето я, седи отсреща на бара и пуши цигара и е хубава, или чете книга и пак е хубава, или пък лежи на плажа със сестра ù и  двете са хубави. И какво правим ние, силният пол? В 99 процента сме пас. Какво пък ще хареса тя в мен, или сега нещо съм грозен, или абе какво да ù кажа... гориш, приятелю, гориш 99 процента. Майната му на какво да ù кажа, на колко съм грозен и на каквито и да било други причини, които съчиняваш, защото те е срам. 

А какво печелиш и какво губиш в двете ситуации? Отишъл си на море и си тръгваш с тен и малко пясък и миди е най-вероятният сценарий. Ако обаче решиш да рискуваш - печелиш. Печелиш, каквото и да се случи с мадамите от плажа, защото в единия случай си допадате и се жените (за да правите секс), а в другия тя те реже и ти казва, че не я интересуваш или си грозен, или дебел, или тъп, което обаче за теб не е загуба, защото ти побеждаваш. Побеждаваш онова малко човече в теб, което ти шепне, че в тая ситуация е по-добре да дадеш пас. Смазваш го, когато мадамите те отрежат и човечето ти се смее, ти го смазваш, защото докато ти се смее и се втурваш към морето да охладиш страстите и да разкараш червения цвят на лицето ти, предизвикан от срама, защото следващия път ще се получи! Защото ще се изчервиш по-малко, ще си претръпнал, няма да ти пука много, че и тая красавица ще ти каже, че трябва да си търсиш някоя пò като за теб. И в някоя ситуация ще се намери достатъчно заблудено момиче, което ще ти харесва и странно, но и ти ще ù харесаш, и ще се засмее на шегата ти и може и да не се ожените, обаче пак да си прекарате добре.

Не се страхувайте да бъдете себе си и да казвате каквото и да било, защото срамът скопява! Скопява общуването с хората. Изопачава ни в очите им, прави ни постни и безинтересни. Разголвайте си душите, за да могат да бъдат прочитани и харесвани или презирани. Иначе са скопени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добромир Благоев All rights reserved.

Comments

Comments

  • А дали околните не ни внушават този срам,озлобени,че ние имаме самочувствието да стигнем по-далеч,отколкото те самите са успели?Срамът не се появява отникъде.Най-вече под влияние на околните го натрупваме в себе си.

Editor's choice

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...