Училището - родината на знанието - този обитаем от всички ни свят… тази паралелна реалност, в която Аз и не Аз живеем. То е неделима част от моя живот, но знам, че и аз съм частица от него. Училището оставя траен отпечатък върху съзнанието и сърцето на всеки един от нас. То кове нашите съдби.
„Приюти ме ти в своите ръце… приюти ме със силни ръце! Ако се почувствам птица сломена от пътя, бих се сгушила в твоята гръд.” Дръж ме за ръка, докато израствам… и ми показвай пътя, когато съм сляпа… показвай ми, че наистина те е грижа за мен, по малко всеки ден… и тогава ще намеря щастие някога, някъде по пътя си.
Когато прекрача прага ти, скъпо училище, ми припомняш всичко преживяно в теб. Хапех устните си от обида… исках прошка за несторен грях, но ме научи на едно - да бъда силна! И в теб аз себе си видях! Сред стените ти все още кънти звънкият ми детски смях. И всеки поглед, всяка незаслужена забележка, всяка искрица обич, скътана в сърцата на всеки един от нас ще си останат спомени, които ни ...