За всички онези години
Искам да ме нарисуваш в бяло – с онази детска чистота на първите пориви и трепети, когато сърцето едва открехва себе си за целия огромен свят, а малки бухнали снежинки танцуват прелестния танц на непорочността, тогава, когато съм гола.
Искам да ме нарисуваш в жълто – с отблясъците на слънчеви лъчи, които надничат закачливо зад пердето и придърпват кичур рошава коса натам, към светлото, тогава, когато се будя.
Искам да ме нарисуваш в зелено – с блатните отблясъци на ирисите ми на светлината на пламнали свещи, разпръскващи фойерверк от несбъднати копнения, тогава, когато мечтая.
Искам да ме нарисуваш в оранжево – с дивата страст на полски невен и стихийната лудост на пламнали пожари, тогава, когато съм неудържима.
Искам да ме нарисуваш в синьо – с перлената целувка на океана и небето, там на самия хоризонт, където никой и никога няма да ги достигне, тогава, когато съм отдадена.
Искам да ме нарисуваш в лилаво – с целомъдрието на разцъфнали люляци и порочността на неонови улички, тогава, когато те желая.
Искам да ме нарисуваш в червено – с живителната сила на кръвта и повика на древното ми минало, тогава, когато гледам напред.
Искам да ме нарисуваш в черно – с тайната на тъмната ми половинка, ревниво сгушена в задния двор на настръхналото ми съзнание, тогава, когато болката и страховете са ме обсебили.
Искам да ме нарисуваш във всички мои цветове. Най-красивите и най-презряните.
И искам да ме нарисуваш твоя.
А после...
Да ме сбъднеш.
© АНИ ИВАНОВА All rights reserved.
