В днешно време се забелязва по-високо ниво на чувствителност и агресивност у подрастващите.
   Причините за това в съвременния свят не са малко. Най-често тези, пагубни за характера и живота на младия човек, качества се формират под влиянието на различни битови и социални фактори. А по-рядко причината е вродена и може би наследствена.
   Някои хора са по-избухливи по природа и склонни към агресия. Такива деца по-често са своенравни, проявяват инат и нерядко някакъв вид агресия към околните.
   Според мен, обаче, това не е най-опасният тип личности, както повечето хора са свикнали да се заблуждават. Когато едно дете е буйно, общително, има проблеми с училището и с някои други деца (но въпреки това е заобиколено от приятели), не се подчинява безропотно на родителски контрол, често изразява свое мнение и иска да е до някаква степен самостоятелно, това не означава непременно, че "нищо няма да излезе от него". Такива деца често, още преди да се реализират в живота, заради проблемния си характер, биват "нарочвани" от обществото за бъдещи потенциални престъпници. Но не винаги става така. Вярно е, че неведнъж такива деца влизат в различни конфликти, побоища и кавги и често самите те са в центъра им или са причина за случилото се. Възможно е агресивността у някои деца да е просто част от развитието им като личности, да няма дълбоко мотивирана причина, а да е просто временно състояние на духа. Именно заради това смятам, че ако като дете е проявявал по-силен и по-труден характер в сравнение с останалите и е бил агресивен, то това след време може да е само спомен у порасналия вече човек (тоест промяната да дойде от самосебе си).
    Но ако има някаква съществена причина детето да се държи агресивно и то го прави в голяма доза, то тогава трябва да се вземат мерки от страна на родители, учители, общество. Вярно е, че такива деца по-трудно се поддават на възпитание и влияние от страна на възрастните. Но все пак, придобилите повече житейски опит, са длъжни да полагат усилия да променят към по-добро децата си, защото те са част от бъдещето и ако те са лоши, и бъдещето ще е лошо за всички. Това е доста мащабно, но все пак вярно твърдение.
Към едно дете трябва да се подходи внимателно. Да се въздейства върху психиката му, да се вникне в съзнанието му и да се разберат мислите и представите му, а чак след това да бъдат променяни. Все пак всяко дете в душата си е като свободолюбива птица - ако и отрежеш крилете, ще умре; но ако я оставиш да лети безспир, ще се преумори и пак ще умре. Така че възрастният трябва да намери "златната среда" - нито да действа прекалено драстично и да ограничава твърде много детето, нито да му позволява абсолютно всичко и да е безразличен към съдбата му. Защото, ако един добър по-възрастен човек не покаже правия път на детето, то наистина няма кой друг да го направи вместо него. В този свят, в който границата между добро и зло едва се вижда, не може да се очаква от един неопитен млад човек да се държи винаги добре и да върши все правилни неща, без да се изкуши да сгреши. Както се казва - "забраненият плод е най-сладък".
    Но не само неправилно възпитание, отношение, представи за света и наследствени дадености определят причината за агресивността у подрастващите.
Един пример в подкрепа на многото изявления, че агресивността у младите се формира под влиянието главно на света, който предлага каква ли не информация, е, че се показва насилие по телевизията и в компютърните игри. Именно телевизионният приемник и компютърът са едни от най-масово навлезлите и важни за един подрастващ, технологични вещи. Медиите не спестяват нищо на младата аудитория и непрекъснато ни "заливат" с новини, свързани с насилието по света. Може би именно, защото сме заобиколени отвсякъде с всякакви форми на насилие, у някои деца се е оформила представата, че насилието е естествено явление и че всеки си служи с него. Затова те не се страхуват да го използват и това ги определя като агресивни личности.
    Често от преумора, от стрес, от безсъние, вследствие много учене, много ангажименти, непрекъснато стоене пред компютъра или телевизора, ходене по дискотеки, детето вътрешно се напряга. Тогава се появяват такива ефекти в поведението като раздразнителност, повишена чувствителност и в крайна сметка до агресивност. Но според мен, този вид агресивност е с "по-лека форма на обществена опасност", защото не е личностен, а временен проблем, предизвикан от временно физическо и психическо неразположение. Но все пак е проблем и трябва да бъде отстранен навреме, за да няма лоши последствия нито за детето, нито за околните му.
    Има друг вид агресия, който наричам "изкуствена агресивност", защото тя не е предизвикана от нещо, вътре в душата на човек, а от временни външни въздействия. Този вид агресия може да е много опасен, защото може да предизвика разруха, деградация на личността, понеже е следствие от нещо също много опасно - зависимостите. Тази агресия у младия човек е смислово необоснована, а е предизвикана от употребата на алкохол, наркотици или цигари. Различните упойващи средства предизвикват различни ефекти, сред които най-често срещана е агресивността. За да се предпази едно дете от такова пагубно влияние, то не трябва да се събира с лоша компания, а да има истински добри приятели, на които може да разчита винаги и от които може да се научи само на добро.
    Последният тип подрастващи, склонни към агресия, които ще разгледам, са т.нар. "тихи води". Това са хора, които привидно са кротки, тихи, спокойни, обикновени, уравновесени и дори посредствени. Те не общуват много, а напротив - не допускат почти никого истински близо до себе си, не споделят с никого проблемите си.
    Мисля, че колкото е по-затворен човек, толкова по-опасен може да бъде той за себе си и за обществото. "Познат и непознат" той за хората около него, може да е много по-опасен от всички други видове агресивни деца. Този тип човек натрупва в себе си много неизказани и недоизказани чувства, мнения, емоции. Той не умее да ги изразява на място, затова ги таи в себе си до един момент, в който избухва като един "вулкан, който помита всичко след себе си". В този миг нараненото и объркано дете може да покаже дори и неподозирана жестокост, не само агресивност.
    Често, децата стават толкова студени след преживян някакъв шок, стрес или психическа травма. Но трябва винаги да има кой да ги изслуша - да разбира тревогите, съмненията, чувствата и мненията на детето. Трябва не да се затварят за света, а да позволят на някой, който ги обича, да им "протегне ръка за помощ" и отново да повярват, че са обичани, желани, искрено радостни и щастливи.
На света няма идеален човек, затова е нормално всеки понякога да проявява несъгласие, да спори, да се кара. Обаче това му "човешко право" той трябва да използва с мярка, според случая и да не се увлича прекалено, за да не се получи агресия от негова страна. А агресията в действителност е много опасна, затова никой не трябва да си служи с нея, защото може да има много по-лоши последици от накърнени убеждения, като например фаталните, но не само за околните, но и за самия агресивен човек. Агресията у подрастващите трябва да се унищожава "от корен", защото е жалко един млад човек да провали живота си и да погуби душата си заради една необуздана страст.