Dec 5, 2004, 3:57 PM

Защо живеем!?!?

  Essays
6.2K 0 6
1 min reading

   Живота наистина ни предлага какви ли не невероятни приключения, случки, предпяствия, нещастия и прочие. Това никой не може да го отрече. И може би всеки си е задавал  нерядко срещания въпрос - "Защо живея, по дяволите!". Да, но пък в друг момент се радвате толкова много на съществованието си и си казвате колко е прекрасен живота! Ха, ха! Каква ирония! Съдбата се подиграва с нас както иска, а ние какво можем да направим - абсолютно и пак абсолютно нищо освен да й играем по конците като кукли. Ние се явяваме нейни мажоретки - безпомощни и изпълняващи нейните желания.Градим планове, развиваме всякакви идеи и накрая какво - само мечти. Понякога дори и най-лесните си идеи не можем да ги осъществим. Дори не можем да усъвършенствам своите планове за развитие, колкото и просто и елементарно да е това. ЗАЩО!?!?!?!? Защото съдбата е решила така не можем да я променим. Всичките желания и мечти си остават несбъднали се блянове! А хората, които казват че с интерес и стремеж се постига всичко нека си говорят празни приказки. Каквото ти е писано това ще ти се случи - това е положението! Ето защо една от любимите ми мисли е "Живота е като учебник, но ние не можем да го изучим НИКОГА!".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Видев All rights reserved.

Comments

Comments

  • АЗ мисля че темата не е изчерпана и че можеш още да пишеш и в крайна сметка не ми става ясно ЗАщО ЖИВЕЕМ? но все пак си се потрудил
  • Не винаги съдбата е винина за това, че не сме успяли да постигнем целите си...а това че хората отдават неуспехите и непостигнатите мечти на съдбата, ми се струва като безмислено оправдание зад което да се крият...живота е неподреден, нашата мисия в него е да го подреждаме както на нас ни харесва, а ако имаш шанса да си докоснат от съдбата, може и да не ти се налага да се бориш много...
  • донякаде е така но все пак .... а имам и още една забележла... какво има общо заглавието със темата ... виш моито есе ... не виждам никаде вув твоито да се опитваш да одговориш на въпроса който си сложил за заглавие!
  • Илиане, съгласен съм, но просто СЪДБАТА е решила (дали за добро или лошо), че някои хора трябва да те приемат като "олигофрен". Ето за това става въпрос.
  • марине ... приятел . не съм на същотото мнение... съдбата не оправлява живота ни но не го оправляваме и самите ний! това е трудна тема .. но донякаде е такава каквато си я правим сами .. но виж сега пример .. ти знаеш колко много хора ме мислят за някаф олигофрем .. това е съдбата ми за сега .. не мога са я променя ... но можех преди време сега е късно ... такава е съдбата ми но ако ми беше дошъл ума по рано и се вях изправил срещу тези хора .. нямаше да е така сега .. така че съдбата сега ми е такава но тя е последствие на това което съм или не съм направил

Editor's choice

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...