Jan 11, 2014, 8:09 PM

Защото може да няма утре

  Essays
1.7K 0 1
1 min reading

Защото може да няма утре

  Когато бях дете, посрещах новата година винаги с мисъл, че ще е хубава и ще ми донесе само щастие... никога не се съмнявах в това. Блажено време, благословено. Години по-късно се моля годината да не ми донесе нищо лошо, да не загубя близък човек, да не се разболея... Руска ролетка - всеки ден.  Ти-да, ти-не, ти-още малко... Не трябва ли смъртта да идва късно, когато и е времето... Когато уморени, побелели и помъдрели ще я посрещнем с повече покой.  Ненавременната смърт - защо е?  Болните деца - защо ги има?... Чий грях изплащат... Ако това е логиката на бог, как някой ще обича един толкова жесток бог... Възхищаваме се на съвършения ред в природата, на човешкия организъм, на живота, на чудото в него...  А всъщност хармония няма, няма нищо. Всичко е гадна и проклета случайност... Вървим по шосе, в насрещно движение и отбягваме фронталния сблъсък... Някои успяват по-дълго, други - до време.  Четем хроники и винаги си мислим, че на нас няма да се случи... Посрещаме щастливи нова година, а само месец след това загубваме близък. Раждаме и година по-късно една диагноза ни разделя с детето ни завинаги.    Не бях виждала колегите си една година. Две новини ме смразиха. Една година време... Кой би си помислил... А аз се тревожа и измъчвам за малките си битови проблеми и придавам смисъл и значение на неща, които са смешни и жалки.   Срещата със смъртта винаги е разтърсваща - сякаш някой ти бие силни и  оглушителни шамари, докато се опомниш, докато разбереш, че този живот е подарък, поднесен всеки ден с изгрева на слънцето, че светлината на всяко утро е празник, на който си благословен да бъдеш, че трябва да живееш всеки ден до капка - да обичаш, да прегръщаш, да се радваш... Да даваш, да даваш, да даваш, докато останеш без дъх... Защото може да няма утре.    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Масларска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Когато бях дете, посрещах новата година винаги с мисъл, че ще е хубава и ще ми донесе само щастие... никога не се съмнявах в това. Блажено време, благословено. Години по-късно се моля годината да не ми донесе нищо лошо, да не загубя близък човек, да не се разболея...

    Нова година - нов късмет! Бяхме. Хареса ми.

Editor's choice

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...