Завистта - безмилостният реализъм
За първи път се сблъсках със завистта при дипломирането си. По стечение на обстоятелствата завърших образованието си един ден преди своите състуденти. Просто тогава се падна да защитавам дипломната си работа и слава Богу, защитих я успешно. Радост естествено, почерпка, малко размисъл за по-нататък, битови проблеми по изнасянето и тъй нататък. Седим си на следващия ден в бившия вагон, домъкнат и приспособен за евтина студентска кръчма, пийваме по някоя бира с приятелите си, вече завършили и те, и от дума на дума става въпрос за голямата и неприятна изненада, която изразила моя колежка. Е, как може, еди-кой си (моето име) да завърши - горе-долу в такъв смисъл й били думите, докато чакала да влезе в изпитната зала.
Дреболия на пръв поглед, израз на „сценична треска" преди нейната финална права. С една разлика обаче - до този момент се водеше наша приятелка. Ако ми беше чужда, въобще нямаше да ме заболи. Толкова време мина оттогава и не престава да ме зани ...