Зигмунд Фройд
Никога не сме толкова беззащитни, както тогава, когато обичаме, и никога толкова безнадеждно нещастни, както когато изгубим любовта.“ Зигмунд Фройд
"Никога не сме толкова беззащитни, както тогава, когато обичаме." Може би това е едно от най- правилните неща, които някога някой е казвал!? Преди да открием любовта предполагам доста хора си казват " Няма да си мълча, няма да правя компромиси, все на моето ще е ..." Но когато тази така хубава емоция ни докосне, всичко това остава някъде зад нас. Човек разбира, че точно тези макар и малки, но от огромно значение неща като компромисите, са може би едни от най- важните неща. Беззащитни бих казала, защото по- скоро сме водени от емоции, а не от разума. Емоции, които ни карат да правим неща, понякога такива, за които не сме съвсем сигурни.
"Никога толкова безнадеждно нещастни, както когато изгубим любовта." Сякаш това е момента, в който оставаш някъде по средата. Момента, в който празнотата и слабостта са по- силни от когато и да е било. Момента, в който вълна от безнадеждност залива ума ти. По средата, защото точно там е границата, за която вече нямаме сили. Границата " да забравя и да продължа" или "Да продължа без да забравя". Точно преди да изберем от кой край да бъдем мислите ни биват затрупани от спомени, дадени разговори или случки, а в голяма част от времето в съзнанието ни цари тишина. Нищо друго освен една празна и сякаш безкрайна тишина. Тъга, съжаление, дискомфорт, толкова много неща могат да ни причинят тези емоции, които до скоро са ни карали да се усмихнем. Хората доста често обвиняваме самата любов, но колко от нас осъзнават, че тя не е виновна с нищо, а че "аз" и "ти" сме причината. Може би човек до нас не е била тя... любовта, която трябва да остане с нас. За това просто си оставаме по средата и чакаме да отмине, да отмине и да изберем страна. Случвало ли ви се е да сте по средата? Там където сте само вие, еднообразните ви и вече сиви спомени.
© Мелиса Йовчева All rights reserved.
