revlio
9 results
Той гледаше към тавана в тъмната болнична стая.
Очите му бяха изпълнени с болка - аз зная.
Животът напускаше тялото му.
Часовникът сочеше, че изтича времето и то цялото му.
Душата режисираше спомени, ...
  893 
Клетката, превърнала се в организъм.
Организъм можещ да обича, но готов и на садизъм.
Живот изпълнен с неприязън и път житейски небелязан.
Организъм, който физически е висш,
се оказва лицемерна твар, ...
  926 
“Траян Маречков - 26-годишен, Пламен Горанов - 36-годишен, Венцислав Василев - 53-годишен, Димитър Димитров - 50-годишен.
Това са имената на част от хората, които решиха да посегнат на живота си поради безпаричието, в което бяха изпаднали. Тези хора са част от народа. На мястото им можеше да сме аз ...
  1382 
Ходя и гледам намръщени хора по улици, свели глави като просяци.
Злосторници, затворници на своите собствени делници.
Омислени, а може би просто замечтани безделници.
А други са паднали, чакащи помощ, милостиня или просто опора.
Но няма надежда, както в кутията на „Пандора”. ...
  791 
Отдавна съм загубил пътя!
Чувството си за вина съм приглушил,
добрината в мен от себе си съм скрил.
Смутителната личност от преди убих със собствените си ръце,
а над кървавата диря сега виждам ...
  1360 
Искаш да живееш в огъня и да вкусиш от желанията на прегрешилите. Когато дните в тази пустош те убият, ще намерят начин да съживят всичката тази болка. Без път и посока губиш ориентация, осезаемост, а накрая губиш себе си. Така те кара да се чувстваш смъртта. След нея остава само една пронизваща сту ...
  1384 
Не виждаш нищо в очите ми. И колкото повече се вглеждаш в тях, толкова по-малко ти харесват.
Искаш да погледнеш отвъд тях, искаш да чуеш нещо повече от туптенето на сърцето ми. Ти не знаеш нищо за моя вид и не можеш да оцениш мълчанието, което ме обгръща. Мислиш си, че се нуждая от някой да ме изпра ...
  1611 
Не, няма да успея да забравя тази сутрин. Сутринта,в която прочетох по лицето ти: "Предадох те, съжалявам. Ще успееш ли да ми простиш?"
Не, нямах сили да й простя. А може би не исках?Гордостта ми не ми позволяваше.
Мина доста време откакто погледите ни се срещаха. Надявам се, че когато си спомниш за ...
  1397 
Мисля, но мисълта ми не стига далеч, както преди. Може би ми липсва надеждата, която ме крепеше през всички тези години? А може би не! Може би се предадох без бой!
Винаги съм бил слушател на проблемите на различни хора, винаги съм мислил, че аз нямам такива. Чак сега долавям иронията, сега, когато р ...
  1740 
Random works
: ??:??