Аз не съм никой от тях!
Аз не съм Тодор!
Не съм Вероника!
Не съм Гошо, Трифон, Яница, Мелин, Евгени, нито Красимир /децата, загинали на пътя в Симеоновград/!
Не съм нито една от безбройните жертви, отишли си по нелеп начин в последните години.
Аз съм Весела и съм част от онова поколение, което в голямата си част загуби всички морални ценности и идеали, и предаде своята изродена идентичност на собствените си деца.
Аз съм Весела и за щастие не попадам в горната статистика. Затова и ще възпитавам децата си така, че един ден да не допринесат за кочината, в която живеем.
Защото проблемите ни идват не от държавата, в която живеем, а от онова, което се случва в домовете и жалките ни душички!
Докато изказвате безсмислената си и лицемерна съпричастност, децата ни в училище се бият помежду си. Обиждат се и се тероризират. Крадат, чупят, обръщат кофи. Нападат учители. Пият до несвяст, още незавършили прогимназия. И го правят, защото на това ги учим ние - техните родители.
Днес убиваме и се избиваме ние - онова поколение, което първо се почувства безнаказано; което започна да граби от живота като "невиждало" и което си повярва, че всичко му е позволено. Онова поколение, чиито деца вече ходят на училище и взимат пример от нас - защото в голямата си част българското общество днес не може да им покаже друго.
Утре ще убиват и ще се избиват те - нашите деца.
Глупавата съпричастност в социалните мрежи е чисто и просто бездействие. Не само не помагате никому, а дори и вредите, заблуждавайки се, че сте дали своя принос към така наречения "мълчалив протест" срещу простотията в България. Нищо не сте дали, защото с един лозунг "Аз съм Тодор!" няма как нещо да се промени.
Така че не бъдете някой друг. Бъдете себе си и опитайте да се промените към по-добро, което да предадете на децата си.
"Моят дом е моята крепост." Там започва и там се случва всичко.
Никой друг не ни е виновен!
© Весела Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Свобода на словото - да, но не и на граматиката !
-
Здравейте, и отново благодаря и за интереса, и за коментарите към текста.
Без да твърдя, че винаги съм права, се опитвам поне да не бъда голословна в твърденията си. По този повод се консултирах с човек с 45-годишен опит в издателската и редакторска дейност в България. Ще си позволя да копирам тук отговорът му без никакви промени:
"На въпроса ти - от чисто граматическа гледна точка, е грешка, но всеки автор на някакъв текст има право да настоява на собствената си текстова творба, стига тя да не променя съдържанието. В случая не е грешка, защото е продължение на изброяването на имената... Така че е позволена свобода на автора - до определени граници, не е допустимо, ако се променя съдържанието..."
Свободата на словото е онова, което ние, творците, би трябвало най-пълноценно да използваме, така както сметнем за добре, за да изразим чувствата и вижданията си. Разбира се, спазвайки някакви правила, но доста по-просторни и пълни с възможности. -
Грешно е, от граматическа гледна точка, Весела. Грешно е.
Ако всички спазваме граматиката,
..."ако изкореним простотията и чувството за безнаказаност",
..."Ако цялото поколение на средна възраст промени мисленето си"
..."Ако ...заеме такава позиция..."
Има хиляди "ако". Аз така знам - още от преди Аристотел "ако"-то цапа гащи. Трябва да се внимава с него. Много да се внимава.
Истината е проста - законите и правилата са за да се спазват... Граматиката в това число.Освен "ако" има и "Аз" и "Ние!". Когато наблегнем на тях, на "Аз" и "Ние", тогава ще "започне да се случва всичко" хубаво. Дотогава си оставаме материал - хубав или лош, но материал, както беше ни нарекъл , един наш любимец, кой ли беше той?
"И никой друг не ни е виновен", а само нашето "ако".
Статията ми хареса. Много ми хареса. Кара те да се замислиш.
Поздравления! -
Благодаря за положителните отзиви.
Позицията, изразена в статията, напълно припокрива виждането ми и в реалния живот - ако изкореним простотията и чувството за безнаказаност у нас самите, нещата в българската действителност наистина биха придобили друго измерение. Естествено, престъпност винаги ще има, инциденти - също, но нелепите случаи, зависещи единствено от възпитанието и морала ни, чувствително биха намалели.
Г-н Димитров, запетаята в началото на текста е поставена умишлено с цел ясно да се открои индивидуалността и тежестта в текста на всяко едно от посочените имена - най-вече интонационно. Не смятам, че е грешно от граматическа гледна точка, но благодаря за вниманието.
Поздрави! -
Мдааа! Малките нагаждачи са нагли! А шефовете - бедни... и корумпирани!
-
На 100% съм съгласен с казаното. Ако цялото поколение на средна възраст промени мисленето си и заеме такава позиция, то държавата ни ще има бъдеще!
-
Бъдете себе си и опитайте да се промените към по-добро, което да предадете на децата си.
"Моят дом е моята крепост." Там започва и там се случва всичко.
Браво за гражданската позиция! Много ми се иска да спре ерозията в обществото.Искам да вярвам в това.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
