Пуполино
35 results
Не мога да обичам с половин сърце.
Ти знаеш ли какво е да опитваш
да милваш някого с отрязани ръце
и без криле да пробваш да политнеш?
Ти знаеш ли какво е да заспиваш ...
  450 
Давам ти сърцето си за малко,
поноси го в твоите гърди.
Знам, не ти е баш по мярка –
тясно му е, тягостно тупти.
Някакси боде и те убива. ...
  1001 
Домът ми е порядъчно разхвърлян.
И всичко е прецизно разпиляно -
зад лампата подава се конструктор,
а под кревата свирим на пиано.
На масата, удобно настанени, ...
  577 
В нощта дошли. От синята стихия.
Докарани от тъмни ветрове.
Разпръснали най-кървава магия
по българските горди брегове.
И грабели, убивали на воля. ...
  478 
Опитаха се да ме повалят изцяло
с лъжливи думи, глупави интриги.
Уж прости хора, но от гняв освирепели,
завиждащи, в душите си изгнили.
И сипеха по пътя ми отровата, ...
  428 
Изпитвам остра липса на... достойнство.
О, не, не ме разбирайте погрешно.
Дори да ви звучи егоистично –
не ми е чуждо нищичко човечно.
Но там, навън, е сякаш дефицитно – ...
  432 
Синовете порастват. Безспорно.
Тихомълком разтварят криле.
От наивни деца се превръщат
в отговорни и смели мъже.
И отлитат далеч от дома си, ...
  597 
  1316  17 
  544 
Господи! Колко съм... бременна!
Жегата чупи стъкла!
Уж всичко туй ще е временно,
ала питам се аз – докога???
Слънцето жарко препича ...
  1110 
До вчера имах някакви съмнения,
че може би не съм била съвсем добра.
Измъчваха ме мисли, угризения –
разкъсваха ме тихо през нощта.
И стряскаха съня ми неведнъж, ...
  542 
Забийте нож в сърцето на поета!
Забийте надълбоко. Да боли!
Да има кръв, ръцете да потрепват,
и адски вик нощта да разгневи.
Забийте нож в сърцето на поета! ...
  1076 
В бетонен свят с стоманени основи,
с изтъркани фасади и студен паваж,
Доброто се опитва да проходи,
изгубило отдавна своя страж.
Там някъде, зад телени огради, ...
  460 
Признанието ни става все по-тежко
през времето, което отлежава.
А сянката ни - отстрани безгрешна,
по-плашеща и бледа се стопява.
И сълзите ни стават по-горчиви, ...
  392 
Отдавна телефонът не звъни.
Прелитат само нощни пеперуди.
Притихнала тъмата тайно бди
над мислите - разхвърляни и луди.
Цигарата дими и тънко свети. ...
  1091 
Тежи ми... Тука, вътре ми тежи.
И нищо, че са горди раменете.
Познаваш ли ме? Може би. Кажи,
умееш ли да вникваш в редовете?
Умееш ли дълбоко да четеш? ...
  457 
***
Във странни времена живеем.
Все тичаме към някакви победи.
Не даваме, но гледаме да вземем,
без сметка губим ли или печелим.
И някак изхабихме се без време... ...
  396 
***
Душата ми е като зимен двор -
земята черна, клоните студени -
без плод, без песен, без листа...
И само врани озверели.
Студено е. Земята мръзне. ...
  539  12 
Аз не съм Тодор!
Не съм Вероника!
Не съм Гошо, Трифон, Яница, Мелин, Евгени, нито Красимир /децата, загинали на пътя в Симеоновград/!
Не съм нито една от безбройните жертви, отишли си по нелеп начин в последните години.
Аз съм Весела и съм част от онова поколение, което в голямата си част загуби вси ...
  1527 
***
Аз вече други празници празнувам
и с други хора радости деля,
за други срещи тайничко жадувам
и храм със други ангели строя.
Дали ми липсваш? Понякога. Не зная... ...
  420 
Мамо, седнах да ти пиша,
тъй като отдавна беше онзи ден,
в който се видяхме за последно,
в който поговори с мен.
Очаквах днес да си си вкъщи. ...
  782 
Ще дойде пролетта. Ще я дочакам.
През зимата така и не успях
да се отърся от студа и полумрака
и чувствата посипах с сняг.
Усмихне ли се първото кокиче, ...
  728 
***
Да намериш щастието
и да станеш
част от него.
Да достигнеш Бога
и докосвайки го, ...
  607 
Безсрамно гола те посрещам.
Коприненото ми легло
с воали нежни ме прегръща
и крие къдри от злато.
В прозореца звездите светят, ...
  1133 
Студената решетка – пак преграда
да те докосвам с трепет и копнеж,
да те изпия с устни до забрава
и да потъна в полъха ти свеж.
Седиш пред мен. Ах, колко си красива! ...
  664 
Хладен вятър нашепва за свежест,
за утихващи бури и сняг,
аз към тебе вървя цяла вечност,
да те срещна на пролетен праг.
Как ухае гората на младост! ...
  804 
Завръщам се – разкайваща се, грешна.
Със сълзи в тъмните очи.
Донасям любовта си вечна
и шепна тихичко “Прости”.
Останала без дъх, без сили, ...
  830 
Не разменям любов за омраза,
нито буря за слънчеви дни –
що животът със обич ми дава,
аз понасям без смях и сълзи.
Недоволна, доволна – пак жива. ...
  872  13 
Аз искам да говоря, но не мога.
Аз искам да мълча, ала уви,
надига се в душата ми тревога
и глас, готов да закрещи.
Но думите ми – вързани с окови, ...
  982  13 
Ще бъда различна,
еднаква,
най-земна,
абстрактна,
покорна ...
  739 
Ще те чакам, любов, ще те чакам.
Ти ще дойдеш, макар и за миг,
светлина ще изгрее след мрака
и ще шепне най-святия стих.
Ще те чакам, любов, ще те чакам ...
  1948  14 
За теб, за мен, една молитва блага,
за почвата, небето, всяка твар –
две длани търсят с нежна вяра
не даван нивга Божи дар.
Една надежда дирят в тъмнината. ...
  973  11 
Самотна съм. Но не задълго.
Аз знам, че тя до мен ще долети,
сърцето ще докосне мълком
и чуден храм ще съгради.
Стените – тънички и бели. ...
  2027  11 
Кога дойде? Не чух те. Не видях те.
Кога успя през входната врата да пропълзиш?
Нима невидима си, черна, зла русалке,
до устните ми устни щом успя за миг да долепиш?
И цветните мечти в съня ми скъса ...
  839  10 
Докторе,
извади ми сърцето
и го дай на жената,
която умира в
последната стая. ...
  1228  17 
Random works
: ??:??