На 1-ви януари бяхме в самия град Корфу - столицата на Керкира. Групата ни беше толкова внушителна, че просто не можеше да не се появят двама-трима мрънкащи капризи, чиито претенции по неясни причини се разразиха точно в този момент - относно хотела, относно менюто, относно посещенията... Владимир обаче геройски се правеше, че не го касаят.
Автобусът ни спря в центъра на града, до голям парк с изглед към морето и към старата крепост, пътя за която ни посочи Владимир, в случай, че ни хрумне да я посетим. Двете дебеланки си извоюваха "свободно време" за разходки из Корфу до 6 и половина, без да се усетят, че в 5 и половина вече се стъмва. Да не говорим, че из улиците нямаше жива душа. Рядко можеше да се намери и работещо кафене, а магазините до един бяха затворени.
Владимир ни обърна внимание на прочутата улица, строена от някакъв френски архитект по подобие на Парижката улица Риволи, кафенетата Листън и площад Еспинад. Разхождахме се из пусти криви улица в централната част със старинни ...