ИЗМИСЛЕНА БЪЛГАРСКА ПРАВОВА СИСТЕМА                                                                                                                                                     И АНГЛИЙСКИ ПРАВОВ РЕД

  Гледали сме доста филми - както английски, така и американски и немски. Винаги ни е правило впечатление как реагира тяхната правосъдна система. Малцина обаче знаят за нейната същност , принцип на действие и организация. С тази статия ще се опитам накратко да ви осветя нещата.

    Да предположим, че едно лице е извършило престъпление и е било задържано от полицията в Англия. От момента на задържане лицето има право на адвокатска защита. Ако няма парични средства да си наеме, му се предоставя служебен. Обикновено служебните адвокати са на частна практика и работят за крупни адвокатски кантори. Всяка една адвокатска кантора дава имената на своите адвокати в полицията заедно с телефонните, имена и адреси. В края на всеки месец се прави график на дежурствата на адвокатите към полицейското управление. Полицейското управление прави заявка до канторите конкретно за кои дати им трябват дежурни адвокати и канторите си изготвят графика. Кой плаща на служебните адвокати и откъде идват парите? – За всяко дело, в зависимост от тежестта му, се определя определен паричен лимит от специализирания защитен фонд. Парите за този фонд идват от реализирани парични постъпления в държавата вследствие разбиване на престъпна дейност. При нас комисията Кушлев можеше да налее милиони в един такъв защитен фонд и българският гражданин щеше да се радва на една добра адвокатска защита. Това обаче засега е само мечта. В Англия служебните адвокати, дори и да не спечелят делото, те пак са обезпечени от фонда. Ако обаче спечелят делото, то тогава държавата се бръква дълбоко в джоба, за да изплати обезщетения на неправомерно обвиненото лице, а адвокатът се радва на добра парична премия. Така че служебните адвокати малко или много са заинтересувани да спечелят делото. Освен това всички са заинтересувани фондът за защита да бъде с достатъчно парични средства. В Англия служебният адвокат няма право да иска допълнително възнаграждение от уличеното лице. Ако това се случи, има вероятност адвокатът да влезе в затвора и му се отнемат адвокатските права.

В България обикновено дребните престъпници, които нямат пари за адвокати, заявяват пред съда, че ще се защитават сами. Така се защитават, че за нещо дребно отиват в затвора за дълго. Тези, които имат пари, си наемат адвокат с „име“. Това са така наречените „адвокати посредници“. Тези адвокати обикновено се познават отлично с прокурорите, съдиите и следователите. Преценяват каква сума може да откопчат от лицето, за да му се размине. Ако лицето от кражби и измами е спечелило 20.000 лева, те му искат 30.000 лева чрез адвоката. Какво да се прави, уличеното лице взема 10.000 лева назаем от свои „колеги“ и дава сумата на адвоката си. След „спечелване на делото“ и оправдаване на лицето, адвокатът организира голям купон в присъствие на съдията, прокурора и следователя и разделя сумата по определена схема. Оправданото лице остава със заем от 10.000 лева и гладуващо семейство. Той няма друг избор, освен да продължи да краде и измамва, а ако е наркодилър, трябва да продаде още повече стока. Дори полицията добре да си е свършила работата и да е събрала достатъчно доказателства, то тези доказателства, попаднали в ръцете на съдебните магистрати, лесно могат да се прикрият и манипулират. Във всеки град има адвокати, които се знаят от криминалния контингент и се ползват като посредници. За тях се говори „Много силни адвокати“. Аз мога твърдо да заявя, че не са никакви адвокати, ами са супер бандити. Самият начин на организиране на съдебната защита в България генерира престъпност. Затова съществуват и посредници за по-висшите магистрати с адвокатите. Един съдия колкото е на по високо ниво в йерархията, толкова подкупите, които му се дават от адвокатите  посредници, са по-големи. Разглежданите дела са за злоупотреби с милиони. Този съдия не може да се среща с адвокати от цяла България, а ползва посредник.

   Да се върнем на примера в началото. В Англия уличеното лице се разпитва задължително в присъствието на адвокат. Ако лицето е чужденец, присъства и преводач. Разпитващият полицай обикновено е професионалист, който предварително си е записал въпросите, на които чака отговори. Разпитът се провежда в специално оборудвана стая с микрофони камери и записваща система. Този аудио-видеозапис се копира и прилага към делото. В България това не се прави. Само се записват показанията на лицето на хартиен носител и след това то лесно може да се откаже от тях в съда. След разпита лицето се изпраща в затвора, за да чака първото си дело, което се провежда след 3-4 дни. Какво е интересното? Интересното е, че ако престъплението е извършено в Дувър, то първото дело се гледа във Фолкстън. Или все едно в България ако престъплението е извършено в гр. Свищов, то първото дело ще се гледа в гр. Бяла. Обвинението се докладва на съдията от местния прокурор, като разбира се, те нямат нищо общо с уличеното лице и го виждат за пръв път. Само адвокатът на лицето е този, който е нает още при задържането. На това дело се изслушват и двете страни от съдията. Съдията не взема страна по случая, а само задава един единствен въпрос на уличеното лице „Признава ли се за виновен“. Ако уличеното лице сметне, че обвинението е неоспоримо, се признава за виновен и след 15 минутна пауза съдията излиза с решение на присъдата. Обикновено присъдата е минимална за това престъпление. Това се постига вследствие уговорка между прокурор и адвокат. Свидетели по делото не се призовават и случаят приключва на момента. Вече осъденото лице се връща в затвора и веднага започва да излежава присъдата си. Толкова е лесно и просто. Всичко минава без никакви държавни разходи.  При нас, дори лицето да се признае за виновно пред прокурора, пак се назначава дело и се викат свидетели. Провежда се следствено дело или дознание и се оставя адвокатът посредник да си „свърши работата“ . В крайна сметка лицето се оневинява.

   Друго е обаче, ако лицето не се признае за виновно. Тогава съдията назначава две дати за дела. Първата дата е след 3-4 дни и на това дело се решава мярката за неотклонение на лицето до гледане на същинското дело. Решава се дали лицето ще остане в затвора до гледане на делото. Второто дело се гледа след 15 денонощия максимум. Определя се и ново място за гледане на делото – Катъмбери. Все едно в България да се гледа в Габрово при извършено престъпление в Свищов. Ако едно престъпление е леко и е с максимален срок за наказание една година, делото се гледа от един съдия и двама съдебни заседатели. Ако делото е тежко, се гледа от един съдия и дванадесет съдебни заседатели. Там минималното наказание е една година, а максималното доживотна присъда. Съдебните заседатели присъстват на делото. Изслушват разпитите на свидетелите и пледоариите на обвинението и защитата и накрая излизат с общо решение – „Виновен“ или „Невинен“. Как се избират тези съдебни заседатели? – Към всеки съд има списък от 400 човека. Това са обикновени граждани, доказали себе си като честни и почтени пред обществото. Обикновено този списък се изготвя при общински избори и е валиден 4 години. По компютърен път в присъствието на н-к полицейско управление, председателя на съда и районния прокурор един път седмично се избират съдебните заседатели за делата за следващата седмица. Незабавно се изпращат призовки, както и уведомителни писма до работодателите на тези лица. Самият обвиняем на делото има право да се яви в качеството на свидетел, като се заклева, че ще каже истината и само истината. Има право да се закълне в този съд или в библията, като полага ръка върху нея и изрича клетвата. Всичко, което каже под клетва, се възприема от заседателите за истина. Ако обаче в края на процеса се докаже, че лицето е излъгало под клетва, съдията му налага допълнително наказание от 5 години за лъжесвидетелстване. Затова на такива дела много рядко обвиняем се съгласява да свидетелства. В България почти няма осъдени за лъжесвидетелстване. Порочната практика на лъжесвидетелстване продължава, стимулираща се от самите магистрати. 

    И така, вероятността едно лице да бъде осъдено за престъпна дейност в периода от 20 денонощия след задържането му в Англия е 100%. Какво е характерно за техните съдии. Английски съдии обикновено са мъже и жени в напреднала възраст. Хора с голям опит в правосъдната система. Доказали себе си като честни и почтени граждани. Те са имена в обществото. Председателят на съда и главният прокурор на града са изборни длъжности и се избират с кмета на града при местни избори. Вече те си избират екип след назначението си. Имат право да подменят състава на прокуратурата и съда. В България и до ден-днешен не е ясно на какъв принцип се назначават съдиите и прокурорите. Назначават се за съдии и прокурори млади неомъжени жени, на които все още им се „живее“. Не е изключение, когато млада съдийка е била в компанията на обвиняемия предната нощ, а на другия ден гледа делото му. Тя решава еднолично вината му, защото много добре знаем, че двамата съдебни заседатели, стоящи до съдията, са само едни фигуранти и от тях нищо не зависи. Млади прокурори се веселят в присъствието на „жрици на любовта“ и т. н., и т. н. Цялата ни правна система така е изградена, че да може лесно да се корумпира. Не съществува контролен орган, който да контролира правосъдната ни система и да търси отговорност и то безпощадна отговорност. Не може четири институции да решават всеки по отделно вината на едно лице – Полиция – Следствие – Прокуратура – Съд.

    В Англия върху полицейския доклад и представените доказателства веднага се повдига обвинение от прокурора. Съдебните заседатели са тези, които решават „Виновен“ или „Невинен“, а съдията само налага присъдата и това е. После, ако е необходимо, присъдата може да се преразгледа, ако изникнат нови доказателства, но важното е, че лицето веднага е получило наказание и е приведено в изпълнение.

    При нас как се процедира? – Ако едно лице е извършило взломна кражба от жилище и полицията разкрие извършителя и го задържи, след една седмица същите разпитват лицето на протокол за уличено лице. Забележете – разпитват го на хартиен носител без аудио-видеозапис. След това прилагат протокола за оглед на взломеното жилище, показанията на собствениците на жилището и изготвят доклад до началника на РПУ. Минават два дни, докато началникът разпредели преписката да се работи от дознател. Дознателят работи по дознанието от една седмица до един месец и докладва дознанието на прокурора. Много често прокурорът връща дознанието за доразследване на случая. В прокуратурата, за да се напише обвинителният акт, преписката отлежава още минимум месец. След това обвинителният акт се вкарва в съда и се чака дело. Председателят на съда разпределя делото според графика на натовареност на съдиите. Съдията, поел делото, го преглежда и назначава дата за провеждане. Призовават се свидетели. Делото отлежава в съда до гледането му минимум два месеца. Делото се отлага няколко пъти поради неявяване на свидетели или адвоката на лицето. Много от свидетелите по някои дела са възрастни хора и нямат парични средства за транспорт, за да дойдат на дело. Назначават се принудителни довеждания в съда. Свидетелите се конвоират като престъпници от конвойна служба. И в края на краищата минават минимум 6 месеца до гледане на делото. През това време адвокатите посредници са си свършили добре работата. Възлови свидетели си променят показанията пред съда. Някои доказателства се обезценяват с направена не по предназначението експертиза. Изобщо, прави се пробойна по веригата. В крайна сметка делото приключва или с прекратяване и не влиза за разглеждане от съда, или с оправдателна присъда и то при положение, че лицето си е признало при първоначалния разпит, че е виновно. Ако беше в Англия, още на четвъртия ден щеше да е в затвора. Да, но в България не става, ако лицето има пари да си плати.

В Австрия така се случи, че работех и живях, след като се пенсионирах от полицията с криминално проявени лица. Работехме на полето и в оранжерии. Въпреки това те ме възприеха като един от тях. Работата ни сближи и те ми споделиха. „Тук, в Австрия, не крадем и никога няма да го направим. Правната им система е много силна. Пък и защо да крадем, когато получаваме добри пари. В България можем да си правим каквото си искаме, но тук не можем. Освен това на на нас тука ни харесва. Животът е спокоен и уреден. В България крадяхме, защото нямахме добре платена работа. Правната ни система не действа и винаги можем да се измъкнем. Освен това – кой е по-виновен? Ние или корумпираните държавни служители, които получават заплати, за да защитават държавния интерес и същевременно стават предатели. Ние самите искаме силна и могъща България.“

    Оказа се, че повечето са много интелигентни млади хора. Работеха по 10-12 часа и не щадяха силите си.

    Сега да разгледаме как се налагат административните наказания в Англия и Кипър. Например: Ако сте паркирали личния си автомобил на забранено място. Полицейският служител минава и ви оставя под чистачката на предното стъкло разписка за 85 евро глоба. Той предварително е направил справка по номера на автомобила в компютъра и е написал имената ви и адреса, на който е регистриран да домува автомобила ви. До една седмица се приканвате да заплатите глобата. Ако не я заплатите, на втората седмица ще я заплатите двойна или 170 евро. Ако пак не я заплатите, не можете повече да я заплатите, а чакате призовка от съда. След около седмица получавате такава и се явявате на съд. Неплащането от ваша страна на глобата се възприема като обжалване на глобата от наказващия орган и спорът се разрешава в съда. Ако съдията сметне, че сте виновен, освен тези 170 евро заплащате и още минимум 170 до 800 евро глоба на съдията и ти се дава срок до един месец да заплатиш. Ако пак не заплатиш, влизаш в затвора за един месец, където работиш, за да изплатиш глобата. Затова 98% от глобите в Кипър се заплащат. Това е минималното. Не искам да говоря за по-тежки инциденти, където лицето трябва да заплаща кръвнина. Съдът осъжда лицето и го дава да работи при работодател, който има работни места за осъдени. Там лицето живее и работи, докато не изплати кръвнината.

   Как се процедира в България при административно нарушение. Пише се Акт за констатираното нарушение. Връчва се актът задължително. Карате лицето да се подпише, че е получило екземпляр от акта. После то има право на обжалване в тридневен срок. Тогава началникът на полицията издава наказателно постановление, което също трябва да се връчи на лицето. След това лицето има право да обжалва постановлението в съда. Насрочва се дело. Делото е безплатно за лицето. Дори и да го загуби, не плаща никакъв разход на съда. Затова почти всички наказателни постановления се обжалват. Полицаите, написали актовете, вместо да си почиват или вършат работата, постоянно са привиквани в съда за всяко обжалване. След това идва най-интересното. Дори съдът да потвърди наказанието, то няма система, която да накара нарушителя да заплати глобата. След 10 години незаплатените глоби губят давност и отпадат. Затова в България се заплащат само 2-3% от глобите, а за кръвнина не искам да говоря. Там, ако лицето няма имот, няма как да му вземат някакви пари посмъртно. Не искам да казвам какви големи разходи и  ресурс харчи полицията и правосъдната ни система за конвоиране на обвиняеми и свидетели, както и за връчване на призовки и наказателни постановления. В края на краищата вместо полицията и правосъдната система да попълват държавния бюджет и да работят на печалба, те работят на загуба и което е най важното - неефективно. Tук, в Кипър, за неплащане на сметки ток или вода в два последователни месеца се ходи на съд. Неплащането на сметка означава, че не сте съгласни с Електроразпределителното дружество и спорът се решава в съда. Съдът винаги обаче глобява или платеца, или енергоразпределителното дружество. За неплащане на глоба в определения срок се отива в затвора. Смята се, че лицето не уважава законите на страната и независимо, че при задържането му плаща глобата, отново отива в затвора или плаща още една неимоверно висока глоба. Затова в тези държави законът се спазва, защото системата им действа. В Англия и Кипър всичко се решава в съда. Решението е бързо и на място. Докато в България правим жалби до разни институции и чак тогава, ако не ни обърнат внимание,  ги съдим по частно-правен път.  

  Вина за всичко в България носи законодателната власт. Такава ни е конституцията. Този модел е бил заложен от Великото народно събрание. Но дори и така да е, 20 години нямаше политическа воля да се СЪЕДИНЯТ и променят нещата. Измислиха правна система, която да обслужва бандитите от висшите ешелони на властта. Сегашното правителство започна управлението на страната с хъс и твърдата решителност да промени нещата, но вкопалите се държавни предатели оказват голяма съпротива. Каквото и да направи ГЕРБ, без политическата воля на всички честни и почтени депутати успехи и напредък няма да има. Ние ще си останем страна от третия свят.

     Бог да пази България и нейния възлюбен народ!

      17.07.2011г.                   ИЛИЯ ИЛИЕВ - ЛАРНАКА