"ИЗЯЩНОТО" ИЗНАСИЛВАНЕ
(или неизящно за старците-деца като "изящни" герои в клоаката на Мрежата)
Това, което ще прочетете тук е до известна степен продължение и развитие на темата от първата статия: "Клоаката на мрежата". Защото явлението продължава. Продължава играта на "големите" играчи в Мрежата, която можем да наречем: "Лов на музи" или още по-точно: ""Изящното" изнасилване на съзнания", в която дали и колко има изящно е въпрос - твърде спорен.
"Изнасилване" - силна дума!" - ще си помислите. Аз не мисля, че е силна за това, което се случва в Мрежата. Защото тук може да се извърши изнасилване, без да има виновни. Казват "Където няма насилие, няма вина." Чиста работа. Да, така е, когато става въпрос за физическо насилие, а когато става въпрос за психическо? "Такова не съществува" - може би ще опонира някой. Не, ама да! Съществува! То е обсебване или изстрел в съзнанието. То е новото психотронно оръжие, което се разработва много отдавна. И реално съществува доста отдавна, макар и да не се използва все още в глобален мащаб. Не се налага. Защото манипулирането на съзнанието засега вършат Интернет и мултимедиите.
Тук, в Интернет мрежата, това се прави от обикновени хора. Обикновени като тебе и мене, които в реалността като тебе и мене твърдят наляво и надясно, че искат да живеят в по-добър, по-красив, по-изящен свят и никак не са виновни за този лошия, в който живеят. Обикновени, но с освободено от задръжки съзнание. Защото анонимността позволява на всеки да освободи злия дух, който е в него, който в ежедневието е принуден да държи затворен в бутилката. Но тук може да го освободи. Защо го прави? Защото насилието е заложено в животинската природа. Но замисляли ли сте се, че животните нападат, насилват единствено мотивирани от глада. Те не насилват, когато се съвъкупляват, за да се размножат. А човекът? Човекът е нещо различно. Той използва всяка възможност да докаже силата си, превъзходството си. В повечето случаи без да се замисли за последиците за другите или търси оправдание за извършеното от него насилие зад привидно приемлив, дори възвишен мотив. Възползвайки се не винаги и само от нуждата от секс, а от нуждата на всеки да бъде обичан. Обичан - жената от мъж и мъжът от жена.
И така, човешкото същество от женски пол, жената, момичето се нуждае от обич. Не само се нуждае, тя я очаква, тя я търси. Съзнанието й е отворено, то е готово да обича всеки, който е добър и мил, готово е да даде обич на друг като него. Удобната жертва. И ето го него - храбър Супермен, остроумен Бърнард Шоу, таланлив и чувствителен Шели, чаровен и нежен Ди Каприо (на млади години), красив и пламенен Ален Делон през 70-та, чаровно-порочен виртуален Казанова, надарен полов атлет от XXL на... има-няма почти 70 години. Само че не му личат. Защото в себе си е съхранил детето, което не е мръднало от 10-годишната си възраст и преди всичко, защото се е маскирал. На толкова, на колкото трябва, за да е подходящ точно за вас. И вашето съзнание, вашата душа, вашето сърце, жадни да получат и дадат обич, го приемат в себе си и го обгръщат топло с нежност и любов. Той е великолепен, той за вас е всичко. Душите ви са в синхрон. Душата ви пее в рими т.е. в някой сайт за рими. Приятелите и приятелките на любимия ви ръкопляскат. Вълшебно, красиво, изящно! Вие не знаете за невъзможността вашите отношения да продължат, а той не мисли. На него му е все едно. Защото той е ловецът, а вие сте жертвата. Удобната жертва. И идва моментът, когато разбирате. Но вие вече сте влюбена. Вие сте красив бял лебед в лебедово езеро. Не, вие сте в мрежата на паяка. В мрежата на Мрежата. Вие вече го обичате и сте готова на всичко. Включително и на виртуален секс, каквото и да значи това - от писане на мръсотийки до домашно порно пред камера. Прощавате му, даже не забелязвате, че е на възръстта на баща ви, че даже и на дядо ви. Вие го обичате и насилие няма. Къде е престъплението? В това, че той е скрил за неизбежния изстрел. Любовта е красива, тя е винаги полет, а полетът - изящество. При това твърде лесно разбираемо. Но изяществото свършва с изстрела на невъзможното - когато го видите в реалността или когато той изчезне също така загадачно, както се е появил. Тогава цветето повяхва преждевременно, листът пада обрулен от дървото през май, жертвеното агне е заклано, светулката угасва завинаги, птицата вече не лети, а пада надолу. Като камък. И се разбива. И от човката й потича кръвта от разбитото сърце. Идва болката и сълзите. И в това за вас няма нищо изящно - това е най-силната болка вляво, празни дни, пребледняло от безсъние лице, блуждаещи и подпухнали от плач очи. Опитвате се да изплачете болката си в рими, за да ви олекне. Тогава някоя "приятелска" ръка ви потупва по рамото и ви казва: "Браво, моето момиче! Много талантливо, красиво и изящно плачеш, но така е в живота, ще ти мине, ще го преодолееш." Това е краят на пошлостта, която е била любов само за вас. За него е поредната "изящна" авантюра - изящното на задоволяващия жаждата си. Жаждата за... вашите сълзи. "Изяществото" на танца на победителя над победения. "Изяществото" на вятъра, който сте направили на неговото Его с ветрилото, зад което криете плачещите си очи за неговото страдащо от комплекса, че никога не е обичано сърце, което всъщност не иска наистина да обича и да бъде обичано, а да се храни от болката на друг. Сърце, за което да обичаш, значи да боли, но не самия него да го боли, а да те боли тебе. Перверзно "изящество". Къде е престъплението? В това, че той е стрелял във вашето съзнание из засада, скрит зад лъжлив, примамлив ник. Защото, ако пред момичето или младата жена стоеше реално старец на 50-60-70 години, то трудно би се влюбило. Но в Мрежата - може. Може да си позволиш един грях с малолетна, една невъзможна "мъничка" любов с предизвестен край за чужда сметка. Както изящно пише един поет:
"... и две треперещи от незапомнен страх ръце
събират стъклен прах - частица по частица
от вече позабравен грях -
греха на мъничка любов...
о, тя ще си отиде с първите листа,
посипани с позлата и паднали едва... "
Наистина изящно посипани с позлата ще бъдат първите паднали листа, но има ли изящество в предизвестения край на тяхната смърт? Не, в ничия смърт, дори и малка, няма изящество.
В живота има всякакви истини - голи и прости, възвишени и жалки, сложни и елементарни, изящни и неизящни. И тъй като аз, както и ти, искам да живея в по-добър и по-красив свят, а той е невъзможен, докато в него има зло и грозота, се плъзнах по неизящните, прозаични извивки на истината, които са още по-трудни за разбиране. Плъзнах се, защото поисках да я видя, а не да си скрия главата в пясъка. Защото докато всички се правят на слепи и неразбиращи и не поискат да я видят, и не поискат да я спрат, тъй като в този момент тя не засяга тях, тази грозна, неизящна истина ще става повече и рано или късно ще засегне тях, техните деца или скъпи внуци. Плъзнах се, защото тя е долу, в ниското, където клокочи помията на човешката нищета. И видях, че няма изящество в подтикване на деца към сексуални контакти и перверзия;
- няма изящество в сцена, в която старец обладава дете;
- няма изящество в дървета, покрити с пожълтели, спаружени от сланата цветове през април;
- няма изящество в купчина обрулени от буря листа през май под черни дървета с голи клони;
- няма изящество в заклано жертвено агне;
- няма изящество в детски очи, които плачат;
- няма изящество в треперещи от страх ръце, когато се опитват да скрият нещо срамно;
- няма изящество в ръце, които душАт;
- няма изящество в прекършени криле на птичета;
- няма изящество в мъртъв ембрион, изтръгнат от утробата на момиче;
- няма изящество в повален в калта човек;
- няма изящество в изцапани с кръв ръце;
- няма изящество в ръце, които натискат главата на давещо се дете;
- няма изящество в акта на майка, която "работи" с поредния клиент, докато детето й стои затворено в шкафа;
- няма изящество в думи, които хулят;
- няма изящество в смачкан, убит, изнасилен човек;
Да виждаш изящество в насилието и болката е патологично отклонение и се нарича садизъм. В Мрежата има насилници, има и насилени. Казват, че щом не е физическо насилието, значи няма престъпление. Вярно е, но когато в отношенията няма лъжа. Защото в случая лъжата на реалната личност за себе си е насилие над човека, когото лъже. И кое прави от престъплението престъпление - акта на установяването, акта на откриването на извършителя, или акта на извършването? Май последното. Защото това, че някое убийство остава неразкрито не прави убития по-малко мъртъв. Така, както прикриването на виновния за причинената болка зад мотива за сътворяване на изящество не може да направи причинената болка и непоправимите белези върху съзнанието по-малко болезнени или изящни. А когато това насилие се извършва над малолетни и непълнолетни, то е престъпление, дори и престъпникът да не може да бъде открит.
И ако някой от тези насилници прочете това и не хареса, вината за това не е моя. Когато върши нещо, човек следва да е готов И да понесе истината на другите в прав текст за деянието си. Особено, ако е уверен в правотата си. Пък и аз ни най-малко не очаквам и не държа точно такъв "герой" да ме харесва.
© Даша All rights reserved.