Не ни жалете
Вече петнайсет години живея извън България. И всеки път, когато се върна, срещам тъга в очите и на близки, и на непознати хора. Щом чуят, че съм емигрантка, започват да се вайкат и да напяват с тъжен
глас : Ох, горкичките, къде се пръснахте като пилци, няма ли да се връщате, как издържате там…
Иска ми се да изкрещя: Спрете да ни оплаквате! Това е личен избор! Нали за това се драхме от викане по митингите в края на 80-те : да имаме право на избор, да имаме индивидуалност, да можем да сме различни и да реализираме мечтите си – всеки по своему. Не всеки дръзва да тръгне в неизвестното, да се присади в друга земя и да пусне корени.
Зная, че има и други възможности човек да живее достойно и да не потъва в мизерно съществуване. Виждам изход и за тези, които се вайкат в България, че парите все не стигат. Виждам пенсионери, които се гърчат под бремето на сметките в градските панелки, хленчат на пейката пред блока, садят по някой корен домати в градинката, редят се на опашка да чакат млекаря да мине покрай блока, та да вкусят пак от истинското мляко, че и на изгодна цена. Виждам и изхода – много села с изоставени къщи. Някои от тях се продават на една десета от цената на средностатистическа градска панелка. И се чудя : защо бе, Боже! Защо тези хорица не се върнат на село, близо до природата, до земята, до огъня от дървени цепеници и салата от лехите в двора. Много от тези села вече имат всичко – и интернет, и кабелна телевизия, и улично осветление, а някъде има и читалища, че и пенсионерски клубове даже! Ще кажете, ама лекар няма. Е,та в града как е? Колко лични лекари ви посещават в дома ви! Пак трябва или с кола, или с такси да стигнеш до болницата. Все си мисля, че ей това погражданяване ни убива най-много нас! Хайде, за младите хора е ясно – търсят образование и работа в големия град, но за старите хора? Кое ги задържа? Няма споделяне, няма общуване, всеки се свил в своята кутийка и гледа само как да се стопли, нахрани и да преживее до следващата пенсия и се моли апашите да не му разбият мазето и да задигнат зимнината.
А селата пустеят. Децата вече не знаят какво е волно лято на село. Вместо това, замръкват със шишета бира в ръце по кварталните градинки и за да не им е безинтересно, потрошават люлки и огради, ей така – да усещат, че им е волно, че им е ваканционно.
Казват, че за да видиш проблема, трябва да се дистанцираш и да погледнеш от страни. А от далеч аз виждам този вариант и от сега съм го приела за себе си. Когато се върна с мизерната си пенсийка не искам да се мотая в забързаните стъпки на младите в шумния град. Не искам да има театър, а да не мога да си позволя да отида, да има концерт, а да нямам пари за билет. Да пътувам с тежката чанта от пазара и да чакам някой да ми отстъпи място в автобуса, защото ме е съжалил.
Искам да остарея с достойнство – там, по-близо до природата, в някое китно балканско селце. Искам да си бъбря със съседките, да има кой да опита сладкиша ми и с кого да споделя чая си. Да се радвам на кокичетата и да бера коприва по плетищата.
Защото България наистина ми липсва. И знам, че е там, че ме чака. Когато му дойде времето. И вярвам, че това е начина да завръщам внуците си в Родината – заради двора и градината на баба. Иначе – мегаполиси по Света много….
© Бистра Долапчиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за откровеността! Зная, че престъпността е проблем, но мисля, че е повсеместен. Колкото до снега, когато печката с дърва бумти и мазето е пълно със зимнина, няколко дни в бялата приказка не са толкова стеашни. Снегът е по-голямо зло в градовете. А и ...аз съм си романтик по природа😓
-
Като лозунг, бива, като реализация...
Нали знаем лозунгите от едно време - красива картина, а в светлосенките и се крие миражната същност.
Не критикувам - просто в картината виждам една утопия, а за тях е добре известно, че са несъвместими с реалността...
Иначе има и хора, отделни еденици, които осъществяват тази мечта.
Тъй като съм добре запознат с реалността точно в подобен тип пустеещи села ще спомена само няколко слабости от мрждуточието.
За медицината си споменала, обаче дали въобще си запозната с останалото, като ширещата се битова престъпност?... Точно пенсионера е идеалната жертва-мечта, а в тези кътчета от родината ни, полицията е направо като Супермен. Тоест, стои си в щатите и никаква я няма. Малко черен хумор.
Още какво 6спомена,а,сетих се:
Тихо се сипе белия сняг,
а снегорина... е на другия бряг...
И то буквално.
И спирам.
Извинявам се, ако съм малко краен - просто познавам реалността от такива места, та затова.
А иначе от сърце ти пожелавам успех! -
Радвам се, че и други споделят мнението ми. Благодаря за коментара, Пепи.
-
Когато някой започва да се вайка, оплаква или съжалява, се опитвам да му обясня, че от години българите не са емигранти в Европа, а свободни хора.
Констатацията ти за тъжните хора и мен ме порази преди време, дори и в нета си личат тъжните аватари на българите в разните сайтове, явно това е една от позите ни наред с "най-красивите жени" и "най-мъжествените мъже"!
Хареса ми! -
Всеки има право на мнение и на избор, Руми. Благодаря за откровеността. Дори и така да бъде - селата да са пълни със старци, пак има очарование - ще можем да общуваме помежду си, като хора от едно поколение със сходни грижи и болки. А младите - все някои ще се завръщат, вярвам в това.
-
И какво предлагаш Бистре? Селата да се превърнат в големи старчески домове? Та самият въздрастен човек, има нужда от грижи! А кой го е еня за другия? Собствените им деца, не ги поглеждат...Има някъде, в нещо сбъркано...не е от сега! Но ми хареса написаното, без позицията- тя е индивидуална!
-
Благодаря Ви, Стойчо! Съгласна съм с разсъжденията Ви по темата. Продължавам да вярвам, че народът ни е жилав и ще намери сили да се изправи и да повярва отново в силите и в способностите си.
-
Хубава статия!
Проблемите в обществото ни са не от ден-два.Истината е, че ние сме емигранти не по свой избор.След колективизацията на селото и индустриализацията на града от преди промените към демократизация, настъпиха и отчуждение към земята, разкъсване на родовите връзки, потъпкване на религията, възход към една утопия, която разруши нравствените ценности на индивида.
След опита за демокрация ни беше спретнат сценарий за"див капитализъм", който се намира в последния си убийствен стадий.
Милиони българи бяха ограбени,разорени от масова безработица, финансови измами и социална маргиналия:уж акционери пък предприятията умишлено фалирани!
Спирам, защото вече е ясно защо българите са обезверени, защото бяха измамени!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
