Защо пътувам без билет (статия)
2 min reading
Читателю, това не е есе. Това е по скоро размисъл-критика, която има силен политически елемент. Ако това не ти харесва недей да го четеш, но ако мислиш, че рамишленията ми могат да се окажат интересни ще се радвам да го прочетеш. Нека не го обръщаме на спор в коментарите - не е това идеята.
Днес се возих на автобус 85. Не ми се случва рядко, напротив доста често го правя. Късно вечер се качих на автобус в техническо състояние достойно за филм на ужасите - освен раздулите се шпердплатови плоскости, клатещите се седалки и прозорците с липсващ механизъм за отваряне, втората врата отказваше да се отвори, като демонстрираше отказа си с шум напълно подходящ за измъчване на затворници в Ирак. Качих се и за първи път от доста време реших да продупча билет. Скоро добжлижихме мелницата (през това време слухът ми беше допълнително измъчван от пищене на спирачки, а носът ми вече не усещаше задушливата миризма на изгорели газове, която широко отворените прозорци не успяваха да отведат навън). Спирайки на мелницата, където имаше пост на нощните ловци на гратисчии станах свидетел на няколко сцени, които станаха повод за написването на тази статия.
Първо нощните ловци решиха, че контролата която се е качила на предходната спирка си е свършила работата, макар че аз, за първи път от много време редовен не бях проверен. Второ, една тъмна личност в светлоотразителна желетка попита шофьора: "Имаш ли билети колега" и след утвърдителния отговор реши, че си е свършил работата (макар че съм чувал, че трябва да провери дали има билети, а не да пита). На последната седалка се возеше група младежи (без билети), които след кратък спор с органите на реда бяха свалени от автобуса (а минути по- рано контролата изобщо не провери седящия зад мен полицай, който доколкото ми е известно е длъжен да дупчи билет ако не е по служба - а той очевидно не беше). Обобщението е следното - контролата изобщо не си свърши работата.
Но тези сцени ме наведаха на съвсем различни мисли - аз съм студент. Работя за да си покривам разходите за образование, разходите за поддръжка на литературен сайт - островче на културата сред морето от материализъм, което е заляло държавата. Работя за немалка заплата, но не дупча билети. Пътувам гратис защото това е един от малкото начини да принудя държавата, чрез една общинска фирма да помага за обучението ми, за поддръжката на литературния сайт и за закърпването на семейния ми бюджет, който сесе пълни от учител - един от най-унижаваните хора в държавата и електротехник в Кремиковци, на който "Муто" (както наричат "собственика" на тази фирма самите рабоитници) все забравя да преведе заплатата навреме.
Замислих се над този факт и установих, че аз не пътувам гратис заради манталитета си, а по-скоро като знак на протест. Протест срещу поведението на държавата - вдигнала ръце от всичко, протест срещу държавата, която унижава учителите с обсъждания дали двата лева за клалификация да се дават накуп, протест срещу чиновници и управници, които заради собствената си изгода не искат да променят статуквото. Повтарям - пътувам гратис защото това е един от малкото начини, да накарам държавата да изшълни (макар и косвено) поне част от задълженията си към мен като гражданин на България. И когато започне да изпълнява тези си задължения няма да има нужда от толкова мниго контрольори, които и без това не си вършат работата като хората.
Днес се возих на автобус 85. Не ми се случва рядко, напротив доста често го правя. Късно вечер се качих на автобус в техническо състояние достойно за филм на ужасите - освен раздулите се шпердплатови плоскости, клатещите се седалки и прозорците с липсващ механизъм за отваряне, втората врата отказваше да се отвори, като демонстрираше отказа си с шум напълно подходящ за измъчване на затворници в Ирак. Качих се и за първи път от доста време реших да продупча билет. Скоро добжлижихме мелницата (през това време слухът ми беше допълнително измъчван от пищене на спирачки, а носът ми вече не усещаше задушливата миризма на изгорели газове, която широко отворените прозорци не успяваха да отведат навън). Спирайки на мелницата, където имаше пост на нощните ловци на гратисчии станах свидетел на няколко сцени, които станаха повод за написването на тази статия.
Първо нощните ловци решиха, че контролата която се е качила на предходната спирка си е свършила работата, макар че аз, за първи път от много време редовен не бях проверен. Второ, една тъмна личност в светлоотразителна желетка попита шофьора: "Имаш ли билети колега" и след утвърдителния отговор реши, че си е свършил работата (макар че съм чувал, че трябва да провери дали има билети, а не да пита). На последната седалка се возеше група младежи (без билети), които след кратък спор с органите на реда бяха свалени от автобуса (а минути по- рано контролата изобщо не провери седящия зад мен полицай, който доколкото ми е известно е длъжен да дупчи билет ако не е по служба - а той очевидно не беше). Обобщението е следното - контролата изобщо не си свърши работата.
Но тези сцени ме наведаха на съвсем различни мисли - аз съм студент. Работя за да си покривам разходите за образование, разходите за поддръжка на литературен сайт - островче на културата сред морето от материализъм, което е заляло държавата. Работя за немалка заплата, но не дупча билети. Пътувам гратис защото това е един от малкото начини да принудя държавата, чрез една общинска фирма да помага за обучението ми, за поддръжката на литературния сайт и за закърпването на семейния ми бюджет, който сесе пълни от учител - един от най-унижаваните хора в държавата и електротехник в Кремиковци, на който "Муто" (както наричат "собственика" на тази фирма самите рабоитници) все забравя да преведе заплатата навреме.
Замислих се над този факт и установих, че аз не пътувам гратис заради манталитета си, а по-скоро като знак на протест. Протест срещу поведението на държавата - вдигнала ръце от всичко, протест срещу държавата, която унижава учителите с обсъждания дали двата лева за клалификация да се дават накуп, протест срещу чиновници и управници, които заради собствената си изгода не искат да променят статуквото. Повтарям - пътувам гратис защото това е един от малкото начини, да накарам държавата да изшълни (макар и косвено) поне част от задълженията си към мен като гражданин на България. И когато започне да изпълнява тези си задължения няма да има нужда от толкова мниго контрольори, които и без това не си вършат работата като хората.
© Иван Атанасов All rights reserved.
