Jan 21, 2010, 10:17 PM

Защо според мен смъртта е непрежалима 

  Podcasts » Others
2765 0 12
1 min reading
Снощи почина дядото на моя съпруг. Човек - кротък, цял живот живееше на село, не признаваше много от съвременните технологии (защото не ги разбираше). Много рядко се хранеше с друга храна, освен произведената от него, защото не му харесваше вкусът ù.
Мразеше цигарите и не разбираше удоволствието "Да ти влиза дим в корема".
Беше странен на моменти за мен, прие ме наистина, едва когато разбра, че мога да доя кози - защото аз съм селско чадо.
Та този странен, но невероятно истински човек, си отиде вчера - Мир на праха му.
Откъде дойде моята неистова мъка, първо, разбира се, по него, защото за мен - хора като него са истински.
После от факта, че той никога не видя сина ми, който е на почти 6 г., защото се съгласявах с теорията, че Монтана е далече от София и нашето малко принцче ще му стане лошо.
Сега разстоянието от София до "Рая" (защото нашият Дядо беше подобие на Елин Пелиновия -Дядо Матейко) ми се струва непостижимо. Макар че знам пътя до там (защото го изминах, когато почина баща ми, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Кръстева All rights reserved.

Random works
: ??:??