Химикалката проплака на тези редове,
мастилото не чака да рисува светове,
на леден къс живея и с него се топя,
от светлинните струни музика изгаря.
Този странен звук странни врати отваря, ...

Греховете вече са моя сянка,
да обърквам хората ми е специалност.
Колко сълзи на този свят причиних,
а още колко сърца разбих...
Ледената кралица ми викат... ...

На празниците винаги си ти сама,
не те събуждат сутрин със целувка.
Понякога виниш жестоката Съдба,
а друг път пък приемаш я с усмивка.
Преди години смяташе го ти за грях, ...

Напразно се бориш с таз обич у теб –
тя вече изпълва душата ти.
Отчаяно чувстваш как бързо расте
и даже прилича на щастие.
Сега само той ти е изгрев и залез. ...

Всичко ми напомня колко съм сама,
колко съм наивна и колко съм нещастна...
Всеки влак подтиква ме пред него да стоя,
да чакам аз съдбата си, дори да е опасна...
Искам да изчезна и никой да не види, ...

Ти
Ти си този, когото сънувам
ден и нощ в моите мисли...
Ти си обичта на сърцето - заблуда,
за която вярвам и умирам! ...

посветено...
В селото камбаната мълчи, не бие.
Вятърът разпръсква по поляни къщите.
Щъркелът дори гнездо не ще да свие.
Пусти улици. Денят ги гледа смръщено. ...

Гледам те. Свеждаш очите си.
Плахо поглеждаш в земята.
Сякаш, че криеш сълзите си
бързаш да минеш оттатък.
Гледаш ме. Няма в тъгата си ...

как искам да пиша...
но без да дишам
отрови...
и искам да виждам...
но без да слушам ...

Стоиш пред мен, навел глава.
Ръцете ти неволно трепват.
А името на другата жена
в мълчанието ни отеква.
Опитваш се да събереш ...

И се появи от нищото и искаше нещо невъзможно... да се докосна до теб... без дори да те познавам. Не, не е възможно, защото не съм, като другите и едва ли бих могъл да бъда... Не искам повече празни хора, без капка чувство... не искам този свят с фалшивите си "стойности", които нищо не струват пред ...

Днес си тъжна и мълчиш,
може би очакваш нещо ти?
С поглед, вперен във вратата,
чакаш да влезе тишината.
С очи кафеви и прекрасни, ...

Уморен ли си? Сега ще ти налея,
понеже дълго си ми липсвал.
Ще помълчим. Ще поговорим
за себе си, за някой близък
и за други хора. ...

Вяра
"Лошото се познава
по тълпата около него."
Сенека
Пропукаха се шепите, ...

Моят татко си отиде,
той завинаги заспа...
И в онзи миг проклет, заедно с него,
част от душата ми умря...
Поемам въздух, но не дишам, ...

Може би ще те обичам вечно,
без на никого да кажа.
Ще мълча, ще изтръгна езика си.
Няма да говоря.
За това, което беше ти, ...

Бях болна една седмица. И се затворих в къщи. Не, не бързайте да ме съжалявате. Честно казано, беше ми мноoooого хубаво. Цялото време и пространство беше мое. Правих всичко, което ми се правеше преди, а нямах време (или не си го позволявах). Запалих камината, четох, размотавах се, гледах много филми ...

Спри се
Защо не ме чуваш, сърце?
Кажи, защо отказваш да го заличиш?
Защо туптиш със страшна сила
когато е около мен? ...

***
Боли, когато си далече!
Боли, когато си до мен!
Боли, когато осъзнавам,
че започва с болка всеки ден! ...

В някой следващ живот
аз ще бъда твоята вселена.
В някой следващ живот
ще се срещнем с тебе навреме.
В някой следващ живот... ...

Заспивам в гнездо от кукувича прежда.
Юрганът е от птичи пух,
таванът е небе.
От тази синева хипнозна
навремени съм на върха, ...

Изморих се все за теб да мисля, какво направи с мене ти? С какво успя така сърцето ми да вземеш? Нима ти си идеалният? Нима ти си единственият? Страх ме е дори в очите да те погледна, страх ме е да не видя онова безразличие и онази студенина на сърцето, което не обича. Страх ме е да не разбиеш отнов ...

Наивно оглупяла...
Небрежна, безобидно дива,
все яздеше някакви
бутафорни коне на сън.
И крадеше свежест ...

Ментоловата призрачна луна
ще бъде тази вечер угасена,
ще свети в мрака моята коса,
ухаеща на сънени камелии.
Прозорците ще наведат чела, ...

Достатъчно голям светът е, че да се загубим,
да не намерим път един към друг.
Да тръгнем в обратната посока,
с други хора, с други намерения, мечти.
Да бъдем други аз и ти. ...

Отражения 7
Човек може да свикне както с хубостта, така и с грозотата на някой от околните, но не и с простащината им.
Георги Гълъбов

Очи в очи -
невиждани,
небленувани,
незабелязани,
назнаещи ...

Много не искам - няколко думи,
светлият здрач в октомврийска гора,
дивия дъх на окапала шума,
напръстник време (тук и сега),
няколко байта в нечия памет, ...

В намачканата част между бедрата ти
нахлувам с цялата си страст и вдъхновение,
облечен в мъжка сила, страх и нетърпение,
изпълвам се и се изпразвам из душата ти.
Ти ме прибираш - както в моите желания ...

Напиши ми "Обичам те" с главно "О",
(да заприлича на примка, на бесило),
на което да отпусна свойто тяло.
Да увисна в нищото - следите скрило.
Нарисувай ми Ад, в който да пропадна. ...

През вените ми мина бързо,
като доста силен алкохол.
Старите ми рани ти превърза,
премахна и любовния ми главобол.
Отпуснах се на стола, който се люлее, ...

Обичам те, когато си замислена и тъжна
и искам мислите ти да отгатна.
Обичам ти лицето нежно, очите,
ръцете малки искам да целувам.
Обичам те, когато отпивам глътка вино ...

Животът ни превръща се в тегоба
и ни измъчва и души,
щом завист, алчност, тиха злоба
разяждат нашите души.

Животът рядко предлага съкровището, което аз познавам! Не всеки има шанса да срещне такъв човек! Повече от обаятелен, повече от добър и разбиращ... повече от всичко, за което би мечтал! Нужна е една усмивка и един поглед в красивите топли очи, за да разбереш, че имаш мисия на тази земя! Мислите за б ...

И всичко се повтаря. Отново влизам в онзи объркан кръг на чувствата и този път, както и миналия, не знам отговора на всичко. Може би някъде вътрешно в себе си знам какво искам и какво трябва да направя, но не мога да го кажа на глас, не мога да го направя. И така всеки път. Все нещо ме спира и аз не ...

Три дни ми дай само !
За три дни пред морето ще се изповядам!
За три дни морето ще отмие от мен болката!
За три дни вълните ще отнесат тъгата ми!
За три дни слънцето ще изгори невидимите ми сълзи. ...