Текст и музика: М. Миткова

Дали съм страничен шум

пулсиращ по твоя ум,

дали живееш въпреки мен?

Изнизва се пак денят.

Не мога да променя,

че ти отново си вкаменен.

Ала вътрешен глас

още вярва във нас.

Защо не повярваш ти?

Припев:

Не мога да си тръгна сега,

дори да ме мразиш.

Влудяваща е тази тъга,

че в мен ще е празно.

х2

Мълчанието крещи.

Дали всъщност тук си ти

или живея в измислен свят?

А помниш ли този ден

когато копня за мен?

Защо сега си така непознат?

Но отново шепти

този глас, че си ти.

Не, няма да се предам.

Припев х2